„Министерството на здравеопазването води преговори с държавни лечебни заведения, от които се очаква да отпуснат безлихвен кредит за покриване априлската и процент от февруарската заплата на работещите в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Ловеч“.

Какво? Какво? Болница да отпуска кредит на друга болница ли? И все държавни? Звучи доста нереално… като от НЕ!Новините почти. Това обаче е официална информация, изпратена от здравно министерство и описваща краткосрочните мерки за спасяването на областната болница в Ловеч.

Аз не съм финансист. И юрист не съм. Но няма ден, в който да не ни се повтаря, че болниците нямат пари, че не получават заработените си средства навреме или че се закриват отделения по места и пр. И сега изведнъж се оказва, че на фона на всичко това едни държавни болници, явно са закътали едни пари, дали са за черни дни не знам, но да не се отплесвам, и здравно министерство се опитва да ги накара да отпуснат кредит на една болница, с която иначе се конкурират. И то без лихва!

Разни въпроси започват бясно да препускат през ума ми… Ще се опитам да ги синтезирам, че от удивление се разпиляха хаотично, вероятно запътили се и те да искат безлихвен кредит.

1. Нали болниците са търговски дружества? Ако някоя от тях се реши да помогне на ловешката, то защо да го прави без лихва? Или лихвата да си я вземе от пациентите? Или да ощети собствените си лекари?
2. Нали болниците се конкурират помежду си за бюджета на НЗОК? Защо тогава някой шеф на лечебно заведение ще иска да помогне на друго? По стара Балканска традиция по-скоро не би ли помогнал за закриването му?
3. Нали МБАЛ Ловеч е областна болница, т.е. държавна? Защо държавата в лицето на Министерството на здравеопазването не й помогне? О, защото няма предвидени пари за подобни разходи… Но защо другите болници трябва да имат?

Ще спра с въпросите до тук, макар че вероятно пропускам една дузина.

Не ме разбирайте погрешно! Не съм срещу спасяването на МБАЛ Ловеч, срещу оставянето на хората в района без медицинска помощ или пък срещу изплащането на заслужените от медицинския персонал заплати.  Нещо повече – убедена съм, че здравно министерство търси решение на проблема, тъй като както често политиците казват „областните болници са гръбнака на здравеопазването“. Но необходимо ли е да се „извиват ръцете“ на едни болници (бел. авт. - Воденето на подобни преговори си е предложение, на което не можеш да откажеш, особено когато идва от шефа ти, нали?), за да тушираме напрежението на едно място, вместо да се предприемат радикални промени в здравната система на страната, които да решат не само този, но и всички натрупани в годините проблеми.

Докато се започне обаче някаква реална реформа в здравеопазването, което може да отнеме поне още ¼ век предвид темповете, с които се движим, явно ще трябва да разчитаме във всяко отношение на взаимопомощ.

Та, да се върна на въпроса за безлихвения кредит. И аз нямам нищо против някоя болница да ме кредитира безлихвено, така че оставам на разположение за предложения в случай на болнично благоразположение.

Цветомира ГЕОРГИЕВА