Още статии
по темата
Д-р Стойчо Кацаров е председател на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), който понастоящем води близо 30 дела срещу реформите в сектора, стартирали в началото на мандата на отиващото си правителство.
Коментарът му касае законовите правомощия на бъдещия служебен министър на здравеопазването и е публикуван на сайта на ЦЗПЗ.
Само след няколко дни ще бъде назначен нов, служебен министър на здравеопазването. Какво може да направи и какво не министърът, когато парламентът не работи?
Може да не прави нищо. Това не е непременно лошо. Били сме свидетели на действията на глупави, но амбициозни и самонадеяни политици, които за кратко време са правели големи поразии.
Служебният министър може, ако иска, да направи и доста добри неща, въпреки че възможностите му са ограничени не само времево, но и от това, че не може да инициира промяна в законите.
Може, например, с една заповед да отмени всички медицински стандарти. И друг път е ставало дума, че те по съдържание, форма и начин на приемане не са никакви стандарти за качество. Истинските стандарти за качество съдържат описание на процесите, входните и изходните данни, отговорностите, отклоненията, коригиращите действия и прочее. Те се приемат с консенсус от всички заинтересовани лица.
Медицинските стандарти са приети еднолично от министъра без никаква степен на съгласие, дори на информираност какво и защо се приема. В някои случаи национални консултанти се възползваха от ситуацията, описвайки в стандарта собствените си клиники, персонал и оборудване с цел да получат конкурентно предимство.
Целта на медицинските стандарти беше да завишат изискванията за персонал и болнични структури, за да се закрият общинските и по-малките частни болници. Вместо това се получи административно оскъпяване на дейността на болниците. Здравната система може да работи без тях, както работеше до 2010 година. Българският лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са компетентни да договорят условията за оказване на медицинска помощ и без намесата на Правителството.
Служебният министър няма права да отмени Националната здравна карта, но може да я актуализира. Може, например, да отрази в нея без корекции направените от областните комисии предложения. Така ще поправи едно закононарушение, допуснато от Министерския съвет при приемането на картата. Може също, и най-добре, да завиши горните граници на изискванията. Така ще даде ясен стимул за конкуренцията, а от конкуренцията между лечебните заведения печелят най-много пациентите.
Служебният министър може да съгласува незабавно всички подадени искания за одобряване на инвестиционни намерения. Така ще подкрепи и конкуренцията и инвестициите в здравеопазването.
Служебният министър може да измени Наредба № 2 за основния пакет медицински услуги. Той може да увеличи няколко пъти броя на амбулаторните процедури, като премахне ограничението да се извършват само в болница, а позволи да се извършват в медицински центрове и ДКЦ с разкрити легла за краткосрочен престой. Едновременно с това може да организира бърза процедура по пререгистрация на лечебните заведения, за онези които желаят да разкрият легла или да преобразуват болнични в извънболнични структури.
Той може да инициира промяна в цените на клиничните пътеки и другите медицински дейности, за да постигне по-справедливо заплащане. В НЦОЗА вече има достатъчно данни за това и те са даже обработени. Така ще се подобри финансирането, но и ще се премахнат редица дисбаланси на организацията на здравната система, породени от погрешното заплащане. Няма пречка също да се въведат коефициенти за тежест на случаите. Няма пречка да се въведат и максимални съотношения между най-ниската и на-високата цена на пътеките и дейностите.
Служебният министър не може да отмени въведената със закон забрана за приватизация на държавни болници, но може да организира безвъзмездно прехвърляне на държавните дялове на общините. Няма нито една управленска или друга причина или мотив да се смята, че болницата в Ямбол, Добрич, Русе или Видин се управлява по-добре от София, отколкото от хората в самия град. Това се отнася и за Перник, Пазарджик и всички останали. За хората на място не само е по-лесно, защото са близо. Те са най-заинтересовани болницата им да се развива, защото се лекуват там. Министрите се лекуват в София.
Служебният министър би могъл да стартира изграждането на Националната здравна информационна система с електронен пациентски запис и регистрация на пациентите с лична карта с чип. Така ще спази и нашето, и Европейското законодателство, а съдът така или иначе ще отмени системата за пръстови отпечатъци. Най-малкото в бърз порядък може да се изградят електронни регистри, както в самото министерство, така и в неговите регионални структури.
Служебният министър би могъл да приеме наредбата за палиативните грижи, която чака одобрение от 2006-та година. Става дума за най-уязвимите пациенти и техните близки - тези в терминално състояние, сега оставени без подкрепа в последните им дни.
Разбира се служебният министър може да извърши каквито прецени кадрови промени не само в администрацията на МЗ, но и във всички подчинени структури – агенции, бордове на директори, национални центрове и регионални структури. На някои позиции това изглежда наложително и даже неотложно.
Описаното до тук няма да отнеме кой знае колко време. В останалото време до края на мандата служебният министър, може да подготви пакет от промени в законите, уреждащи премахването на монополите в здравната система. Така ще спести време на на наследника си, а новоизбраният Парламент ще може веднага да започне с разглеждането и приемането на поправките.
Разбира се, ако служебният министър не е готов да извърши тези неща или не знае как да ги направи, по добре да не предприема нищо. Както казах в началото това не е непременно лошо.
Д-р Стойчо КАЦАРОВ