Коментари -

Психологът Боряна Николова: Стабилна междуинституционална дейност може да предотврати изоставянето на бебета
Прочетена: 253 пъти

За последните близо 3 седмици чухме 3 пъти една плашеща новина – наерено е изоставено бебе.

 

Първият случах е от 30 юли. В столичният квартал „Младост 1“ е намерено момиченце на видима възраст 4-5 месеца. МВР издирва родителите, но скоро майката сама се появи. След като разговаря с полицията, обясни и пред медиите, че е безработна, грижи се сама за детето и затова решила да го изостави "като кученце" с надеждата, че някой ще се погрижи по-добре за него. След това съжалява за действията си и иска да прибере детето си обратно.

 

На 11 август отново в София бе намерено моиченце на по-малко от годинка в Западен парк. Сигналът за него е подаден от случайни минувачи.

 

Вчерашният случай от пернишкия квартал „Тева“ обаче е най-плашещ. Детето е намерено в неделя вечерта мъртво… Вчера майката бе открита и задържана.

 

Държавната агенция за закрила на детето пък отчете за 2016 г., че 4268 жени са поверили децата си на грижата на държавата.

 

Каква е причината за негатовната тенденция и какво е необходимо, за да се преобърне тя, обяснява пред Redmedia психологът Боряна Николова. Ето какво сподели специалистът.


 

Напоследък, изнесените  в пресата случаи на изоставени деца зачестиха. Този факт може да се разгледа от 2 страни – като явна реалност и завишение на случаите на изоставени бебета, но и като действия, които винаги са съществували в определена степен, но невинаги са били обект на медийния интерес. Независимо от разглеждания аспект, по отношение на информацията за подобен тип инциденти, тук се касае за социално-психологично явление, чийто корени биха могли да се търсят не само в социално-икономически, здравни, обществено обусловени причини, но и далеч по-надълбоко. Става въпрос за социалния феномен „аномия”. Най-общо казано, с този термин се обозначава отсъствието на общи правила и норми. Причината за проявлението й при нас, се корени в прехода от периода на тоталното обществено ограничаване – тоталитаризма, към нов обществен ред. Именно този преход доведе до отпадането на старите норми и правила в тотален аспект – като започнем от личните и семейни ценности, минем през тези на образователните институции и стигнем чак до политически и социални учреждения.  Считам, че това е отправната точка, на чиято основа е възможно да се правят анализи и да се търсят адекватни решения във връзка с конкретните случаи.

 

Детайлно погледнато, нещата биха могли да се разгледат по следния начин. Като главни причини за изоставянето на деца се посочват: бедността и финансовите затруднения, самотното родителство, следродилната депресия, психичните заболявания, липсата на сексуално здравно образование, слабо познаване на семейното планиране, ограничени възможности за аборт, някаква форма на увреждане на детето, ХИВ-позитивност на детето, бременност в резултат на изнасилване, тормоз или насилване от партньора, липса на услуги и ресурси за подкрепа на родителите на деца с увреждания. Всеки един от тези фактори безспорно би могъл да доведе до състояние на афект, което от своя страна води до крайно неефективни, дори престъпни действия и последствия от тях. В голяма част от случаите на изоставени бебета се наблюдава точно това състояние на родителя, отглеждащ детето. Разбира се не всички случаи са породени при подобни обстоятелства и всеки от тях е специфичен. Но предвид последиците, видни като реално негативни факти, считам, че е удачно да се подходи по метода „от общото към частното”.

 

В съвременна България вече много ясно се открояват две класови нива: бедни и богати. Средната класа почти не съществува. Ако се разгледат статистиките, става ясно, че изоставените деца са предимно от семейства, принадлежащи към бедната обществена прослойка. Следователно мерките, които би трябвало да се вземат, би било необходимо да са насочени изцяло към тази сфера и съобразени с нейните специфики и в тази връзка е важно да се спомене, че тук превенцията би оказала решаваща роля. За преодоляването на този социален, а и на други такива проблеми, е необходимо провеждането на превенция на различни нива, като тя да обхваща лица във възможно най-широк възрастов диапазон – от 6-7 годишна възраст до 40 г. Основна част от работата на превантивните програми е информирането на обществото и, по-конкретно, на тези слоеве от него, които попадат в рисков контингент, поради редица фактори. От изключително значение за оказването на превантивна дейност, по която и да е проблематика, е стиковането между институциите. Работата на междуинституционално ниво, в широк възрастов диапазон (обхаващащ различни поколения) и третиращ  обширен кръг общности, е сигурна гаранция за преодоляването на негативни социални явления, в частност изоставянето на бебета. Този подход засяга не само участниците и последиците в актовете, но и обществената настройка като цяло. Негативните оценки, неразбирането от страна на широката общественост със сигурност биха намалели пропорционално на извършването на подобни деяния. И това, разбира се, е свързано основно с реализирането на превенция и информираност на всички нива – от това на семейство до институционално третиране.

 

Изоставянето на бебета не е проблем само в България. Подобни случаи съществуват във всяка една държава по света. Въпросът не е в това дали съществува, а в какви граници е той. В редица европейски държави се провеждат програми, свързани с преодоляването на подобен тип затруднения. Предприемат се действия от типа на:

  • Социална помощ
  • Домове за дневна грижа
  • Звена „Майка и бебе”
  • Услуги за семейно планиране
  • Консултиране на майката и/или цялото семейство
  • Финансова подкрепа
  • Програми, фокусирани върху семействата с висок риск и идентичността на детето
  • Обучителни центрове за родители
  • Телефонни линии за подкрепа на майки в нужда
  • Насоки за предотвратяване на изоставянето на деца в родилните отделения
  • Социални работници в родилните отделения
  • Обучение на болничния персонал за разпознаване и овладяване нависокорискови ситуации и позитивно консултиране.

 

Чуждият опит никога не е излишен и в тази връзка добър вариант би бил погледът върху другите държави с този проблем и, като последваща стъпка, заимстването и адаптирането на някои подходи за български условия. Като не бива да се забравя, че за да има ефект каквато и да била интервенция по отношение на социално негативно явление, е необходима стабилна междуинституционална дейност, оказваща влияние на цялата общественост – от децата до бабите и дядовците им.





Коментари