Проф. Николай Желев от 30 години живее и работи в Шотландия, където завежда Лаборатория по медицински биотехнологии в Университета в Дънди. Той е член и на Биологичното отделение на Академията на науките на Великобритания и е почетен професор в още няколко университета. Носител е на научните звания Chartered Biologist и European Professional Biologist. Съветник е към редица британски държавни институции, а за издигане престижа на гр. Дънди и района на централна и северна Шотландия, е обявен за “Ambassador for Dundee and Angus”. Тези дни именитият учен е гост на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като съорганизатор на Световния конгрес по биооткрития.
Ето какво каза проф. Желев пред Redmedia за ролята на биотехнологиите в развитието на медицината.
Проф. Желев, от години ръководите център за развитие на медицински биотехнологии в Университета в Дънди, Шотландия - променя ли съществено това знание преспективите пред развитието на клиничната медицина?
- Да, категорично. Най-видими са резултатите в онкологията. Там за последните години прогресът е много бърз и много осезаем. Вече знаем много за биологията на раковата клетка, по-точно на раковите клетки, защото те са различни при туморите на различните органи от човешкото тяло. Молекулярната биология и генетиката предопределиха една нова перспектива пред лечението на рака. Нови класове лекарства навлизат изключително бързо в тази област, поради това никой вече не счита хората с ракови заболявания за обречени. Ракът днес е лечим, защото резултатите от научните изследвания послужиха за постигането на една важна практическа цел. Обществото имаше необходимост от това решение, а именно – да се намерят терапевтични подходи, които да решат по-успешно проблема с лечението на злокачествените заболявания.
Вие самият сте посветили много време на изследвания в областта на биологията на кардиомиоцитите и на интимните механизми на възникване на сърдечната хипертрофия. Какви надежди за бъдещето възлагате на това ново знание?
- Най-общо казано, вече познаваме много по-добре процесите, които се извършват в клетките на сърдечния мускул, в ендотелните клетки, които покриват вътрешността на съдовете и в клетките, които формират тъканите около съдовете. Това само по себе си определя и по-добрите възможности за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Сърдечните клетки имат нисък потенциал за регенерация, но с помощта на биотехнологиите те могат да се препрограмират. С много очаквания се свързва и прилагането на стволови клетки за лечение на миокарден инфаркт. И ако днес все още това са лабораторни резултати, то, сигурен съм, че съвсем в не далечно бъдеще тези подходи ще намерят място в клиничната практика. Трябва да се знае, че биотехнологиите променят изцяло перспективите пред лечението на болестите на сърцето. Ако преди 5 години тази перспектива беше немислима, то днес тя е напълно реална.
При откриването на настоящия форум - „Световен конгрес по биооткрития“, подчертахте, че традицията да организирате този формат почива на желанието да се търсят допирни точки между науката и бизнеса. Очевидно, това е един търсен акцент, защо?
- Защото има едно много погрешно мислене, което се свежда до идеята, че науката се прави в лаборатории, а за бизнеса е необходима бизнес среда. От една страна учените не знаят как се прави бизнес, в същото време бизнесът се страхува от контакти с учените. Младите хора се насърчават да търсят работа след като завършат образованието си, но никой не ги учи как сами да вземат съдбата си в своите собствени ръце и да създават работни места. А това е напълно възможно. Как? Чрез партньорство с частни корпорации, чрез създаване на собствени бизнес структури. Има и още една заблуда – че не е необходимо младите хора да получават този тип знания в университетите, защото ще ги придобият в реална работна среда. Това е дълбоко погрешно и опитът ми от проведените през минали години форуми – в Шотландия, в САЩ, само показва, че необходимостта от срещи между учените и представителите на бизнес средите е голяма. Ето защо и в програмата на този форум сме предвидили кръгла маса за реализацията на младите хора.
Невена ПОПОВА