Интервю -

Проф. Николай Цанков: Витилиго е системно автоимунно заболяване, което вече е лечимо
Прочетена: 3945 пъти
Снимка: МБАЛ "Токуда Болница София", където проф. Цанков е консултант на Клиника по дерматология и венерология

На 25 юни бе отбелязан Световния ден на витилиго. Той съвпада с датата на смъртта на поп звездата Майкъл Джексън. Малко известен факт е, че певецът също е страдал от болестта.  

  

За заболяването пред Redmedia разказа проф. Николай Цанков. Той е един от най-изявените български дерматолози, чиито научни трудове са познати далеч извън пределите на страната ни.


Проф. Цанков, има ли еволюция в схващанията за витилиго, какви нови открития бяха направени в науката за това заболяване?

 

- Да, промяната в схващанията през последните години е действително много голяма. Ако преди се говореше за заболяване, което представлява предимно козметичен дефект и причинява единствено неудобство и емоционален дискомфорт, то днес витилиго се определя не като кожно, а като системно  заболяване с автоимунен характер. Това означава, че болестта засяга целия организъм, а не само кожата. Съвсем наскоро аз и колегите ми доц. Жана Казанджиева и доц. Развигор Дърленски бяхме поканени за гост-редактори в авторитетното американско списание за дерматология Clinics in Dermatolog и имахме удоволствието да предложим една много интересна статия на италианския проф. Торелло Лоти, посветен именно на тази тема. Веднага ще посоча, че витилиго  понякога се асоциира с редица автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото, ревматоиден артрит, синдром на Сьогрен, лупус еритематодес. По същия начин то се среща и заедно с диабет, псориазис, алопециа ареата, пернициозна анемия, миастения гравис, аутизъм. 

 

Естествено е това разбиране да промени и терапевтичния подход към болестта. Какво е новото в лечението на витилиго?

 

- Преди да се спра на различните терапевтични подходи бих искал да отдам дължимото на нашия учител  проф. Асен Дурмишев, който посвети дълги години на изучаването на болестта. Неговата кандидатска и докторска работа бяха посветени на лечението на витилиго и благодарение на усилията му у нас бяха въведени много прогресивни за времето си терапии.

 

Най-краткият отговор на въпроса Ви е - днес витилиго вече не е нелечимо заболяване, а у нас се прилагат всички най-съвременни терапевтични методи. Важно е болният навреме да попадне на точното място при точния специалист.

 

Все пак Ви моля за конкретика...

 

- Преди да отговоря конкретно, ще кажа няколко думи за диференциалната диагноза. Витилиго понякога може да се сбърка с едно относително често срещано гъбично заболяване – питириазис версиколор, както и с депигментираните петна, които се появяват временно или трайно след травматично увреждане или на местата с излекувани кожни заболявания, а така също и с т.нар. невус анемикус. Любопитен факт, е че макар и рядко, появата на витилиго може да е благоприятно събитие – когато е налице витилиго при болен с меланома малигнум, то това е добър прогностичен белег според някои автори.

 

Ако трябва да говорим за видове терапии, то първото и най-важно е те да бъдат провеждани от компетентен специалист след изследване на някои важни показатели, сред които и някои специфични имунологични тестове. Широко прилагани в практиката са: Ултравиолетова (УВ) терапия с В лъчи в доза 100 до 250 милиджаула на квадратен сантиметър; ПУВА – фотохимичното лечение с УВ терапия с А лъчи при генерализирано витилиго заедно с фотосенсибилизация с 8-метоксипсорален и с 5-метоксипсорален. Кортикостероидите също намират място в терапевтичните схеми. Някои автори предпочитат интрадермално прилагане на кортикостериди от трети клас, което обаче може да предизвика кожна атрофия. Други предпочитат системно прилагане – т.нар. пулсова кортикостероидна терапия, трети залагат на комбинация от кортостероиди от четвърти клас плюс УВ-А лъчи.

 

Сравнително по-нови са локалните имунотерапии с калциневринови инхибитори като пимекролимус и такролимус. Добри резултати могат да се очакват и от лечението с ексаймер лазер. Изброявам всички тези подходи, за да стане ясно, че има много възможности, но те трябва да бъдат съобразени с индивидуалността на пациента и при провеждането им да бъдат взети предвид множество фактори.

 

Моля Ви също така с няколко думи да се спрете на хирургичните подходи.

 

- Това е мини-графтингът, при който се взема пънч (парченце кожа с диаметър няколко милиметра) от здрава кожа и се присажда в полета, засегнати от депигментацията. Има и по-нови методи, които се основават на трансплантация на меланоцитни култури. Науката напредва, биотехнологиите напредват и в това поле се очаква много съществен прогрес.

 

Също така в последно време се заговори усилено за цитокиновата терапия. Кои са нейните предимства, достъпна ли е тя и у нас?  

 

- Това е един нов вид лечение, което включва прилагането на 3-4 вида капки с ниско съдържание на цитокини, това е т.нар. нискодозирана цитокинова (Гуна) терапия. Капките се приемат в продължение на 2-3 месеца, при което постепенно се наблюдава репигментация на засегнатите участъци. Терапията е достъпна и у нас, има клиники, в които тя може да се провежда.

 

Има ли ясна представа колко са болните от витилиго у нас? Имат ли дерматолозите консенсус за лечението на заболяването?

 

- Честотата на витилиго е средно за света между 0,5% и 2%. Това означава, че 1 на всеки 100 или 200 души е засегнат от болестта, няма съществена разлика между броя на боледуващите мъже и жени. Нямаме основание да приемем, че у нас ситуацията е по-различна. Що се отнася до консенсуса, изработването му е една от важните задачи на Българското дерматологично дружество. След като приехме консенсуси за атопичния дерматит, контактния дерматит, екземата на ръцете, псориазиса, гнойния хидраденит и хемангиомите, насочваме усилията си към консенсуса за витилиго.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

юни 2024

ПВСЧПСН
     

Събития

Няма събития