Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) публикува за обсъждане проект на Национална програма за психично здраве на гражданите на Република България 2017–2023 година.
Предварителен анализ
В документа е записано, че през 2015 г. психиатричната помощ в България се осъществява от 12 държавни психиатрични специализирани болници с общо 2383 легла, 12 психиатрични диспансера (Центрове за психично здраве) с 1585 легла, 5 психиатрични клиники (към университетски болници) с 534 легла и 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници с 457 легла. Общо за страната осигуреността с психиатрични легла е 6,9 на 10 000 души население. Броят на психиатричните легла е 4959 (10.2% от всички легла).
В областта на детската психиатрия функционират две университетски клиники и структури, развиващи повече или по-малко някои от формите на детско психиатрично обслужване. С оглед на крайно недостатъчния брой на детските психиатри, работещи в публичния сектор, е необходимо регламентирането на сътрудничеството и координацията с общите психиатри при юношите над 14 г. и особено във възрастта 16-18 г. и най-вече при тези с психотични разстройства, обясняват експертите.
Според записаното в документа в момента дневните центрове, защитените жилища и предоставяните от тях услуги в областта на психичното здраве, функционират паралелно и независимо от лечебните заведения в съседство. Освен това липсва комуникация и проследяване на случаите, а леглата са разпределени неравномерно в различните райони на страната.
„На територията на някои психиатрични заведения са разкрити социални услуги, което вместо да подпомогне процеса на деинституционализация, задълбочава връзката на пациентите със стационара“, отчитат експертите.
Анализът показва още, че през 2015 г. са осъществени 52 845 хоспитализации (2 672 на лица до 18 г., 44 497 на лица между 18 и 65 г. и 5 676 на лица над 65 г.), което представлява 2,3% от общия брой на хоспитализациите. Най-голям относителен дял имат лицата в трудоспособна възраст. Преобладаващият брой (близо 40%) стационарно лекувани пациенти са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват болните с афективни психози, тревожни разстройства и синдром на алкохолна зависимост. Първичните хоспитализации са най-малко при болните с афективни психози (10%), следвани от шизофрения (12,6%) и от пациентите с депресивни разстройства (18%). Около 11% са хоспитализираните пациенти със зависимост като голяма част от тях се рехоспитализират многократно. През 2015 г. средният за страната болничен престой е 27,2 дни, сочат още данните.
Експертите отчитат още, че в момента основните професии, ангажирани в психиатричната система, са психиатрия и общо сестринство. Професии като клинична психология, клинична социална работа, психиатрично сестринство и психотерапия не са представени въобще или са диспропорционално представени като процент от общия брой специалисти. През 2015 г. в България активно практикуват професията 517 психиатри, което означава 7,2/100 000, или 1 психиатър на около 14 000 души население. 79% от тези психиатри работят в психиатрични стационари, а 21% в амбулаторни служби. Броят на детските психиатри с призната специалност по детска психиатрия в страната е само 26 при крайно неравномерно териториално разпределение.
„Тези показатели поставят България на последно място в Европа“, пише в анализа на документа.
В системата на психиатричната помощ работят 1 151 медицински сестри, 84 фелдшери, 134 психолози, 56 социални работници и други кадри. Според експертите, редица професии, които навлизат в психиатричната система при преориентирането й към обслужване в общността, като клинична психология, клинична социална работа, психиатрично сестринство и др., сега практически отсъстват от екипите на психиатричните служби или се нуждаят от обновяване на длъжностните си характеристики
Реформа
Документът предвижда националната програма да се изпълнява на два етапа. Началният, подготвителен, етап се предвижда да е с продължителност 1 година. Той ще включва предварителната подготвителна дейност за провеждането на същинската реформа - изготвяне на териториални оценки и местните стратегически планове. Сред задачите през първата година е предвидено и създаването на специализирана клиника за съдебна психиатрия, която да осигури оценка и лечение на съдебно – психиатрични случаи. Така, според експертите, ще се осигурят грижи, отговарящи на европейските стандарти за хора с психични разстройства, които са извършили правонарушение, е необходимо.
Вторият етап на реформата е предвидено да се реализира за период от 6 години (2018-2023 г.), в рамките на които ще се изпълняват териториалните планове – структурни промени в местните психиатрични служби, проучвания на местните потребности, развитие на програми за грижи и обучение на кадри.
Според експертите на НЦОЗА, реформата в психиатрията ще позволи след 7 години голяма част от обема на психиатричните грижи да се концентрира в общността, като болничните легла трябва да отстоят на разстояние не повече от 30 мин. път от дома на пациентите. Районите на обслужване ще обхващат територии с население от около 150 000 души и ще осигуряват пълен цикъл от услуги – болнични, извънболнични и рехабилитационни. Документът предвижда да се намалят леглата в психиатричните стационари, като паралелно се въвеждат звена за психосоциална рехабилитация в общността. Средният брой на стационарните психиатрични легла в един район на обслужване е заложено да бъде между 50 и 75. Себестойността на един леглоден ще бъде обвързана с профилировката на психиатричните стационарни легла за пациенти с висока и средна степен на зависимост от грижи.
Реформата предвижда да се намали и средният престой на пациентите в стационара. Според документа, в края на 7-годишния период на програмата средният болничен престой на пациентите в психиатричните отделения трябва да намалее с 20%, като се очаква това намаление да е значително по-голямо в психиатричните стационари (до 30%).
Това намаление ще бъде постигнато чрез редуциране на постоянно живеещите в стационарите психиатрични пациенти и съкращаването на част от леглата за болни с ниска степен на зависимост от грижи. Тази промяна ще стане за сметка на разкриване на места в програми за дневни грижи към психиатричните отделения, създаването на центрове за дневни грижи и осигуряването на защитени жилища в общността, уточняват експертите.
Програмата за реформа в психиатрията предвижда въвеждането на програма за следдипломна квалификация на медицински сестри с придобиване на специалност „психиатрично сестринство“.
След приключване на общественото обсъждане документът ще бъде официално представен на ръководството на МЗ, но ще влезе в сила след решение на Министерски съвет.
