С 40% по-ниска заболеваемост от туберкулоза и още 40% по-малко смъртни случаи за период от десет години (2015 - 2025) са основните цели, които преследва новата Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в България (2016 - 2020).

Проектът беше одобрен от Министерството на здравеопазването в началото на май и беше публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на ведомството. Вчера е бил изпратен за одобрение от Министерския съвет и се очаква да влезе в дневния ред на следващото редовно правителствено заседание.

Националната програма е продължение на действащия до 2015 г. план за борба с туберкулозата и ще работи с познатите рискови групи от обществото - лица, лишени от свобода, представители на ромската общност, наркозависими, хора пристрастени към алкохола, бежанци и лица, търсещи убежище, мигранти, бездомни деца и млади хора в риск, както и хората с ХИВ/СПИН.

Новите групи, към които ще бъдат насочени мерките за превенция и контрол, са лицата с инсулиновозависим тип диабет, персонала в лечебните заведения за туберкулоза, както и служителите в лабораториите за диагностика на заболяването. 

По предварителни разчети за изпълнението на програмата през следващите пет години ще са необходими 83 206 708 лв., от които 71 869 948 лв. ще бъдат предоставени от държавния бюджет. Останалите 11 336 760 лв. ще бъдат осигурени безвъзмездно от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, с който България има подписано споразумение.

В резултат на предприетите мерки за контрол и превенция на туберкулозата заболеваемостта у нас е спаднала от 39.1 на 100 000 души през 2006 г. до 23.2 на 100 000 през 2014 г., отчитат от Министерството на здравеопазването.

По експертна оценка на Световната здравна организация (СЗО) през 2014 г. 9,6 млн. души в глобален план са се разболели от туберкулоза, а 1,4 млн. са починали в следствие на болестта. От общия брой доигностицирани 1,5 млн. живеят с ХИВ, а около 1 млн. са деца. В периода 2000-2014 г. приблизително 43 млн. лица с туберкулоза са били спасени, благодарение на ефективна диагностика и лечение, отбелязват плюсовете на националните програми в тази област експертите от СЗО.