Министерството на здравеопазването (МЗ) да заплаща за осигуряване на медицински изделия за интервенционално лечение на мозъчно – съдови заболявания, които не се заплащат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това предложение е публикувано на сайта на ведомството и ще бъде внесено за гласуване в Министерски съвет. Необходимите средства се предвижда да бъдат заделени от бюджета на здравно министерство. Чрез тях МЗ ще се разплаща за дейността със субсидираните от него държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ.
В момента консервативното лечение на мозъчен инсулт се заплаща от Националната здравноосигурителна каса, но тя не покрива финансирането на дейностите по прилагане на медицински изделия за интервенционално лечение на мозъчния инсулт и други мозъчно-съдови болести.
Очаквани резултати
Очакваните резултати от реализацията на тази дейност са свързани с устойчиво намаляване на показателите за смъртност и степен на увреждане в резултат на мозъчно - съдови инциденти, респективно общо подобряване на показателите за здравното състояние на българските граждани.
Мотиви
От министерството мотивират промяната с анализите, според които в страната е налице устойчива тенденция на нарастване на общата смъртност от 9.1 на 1000 през 1970 г. на 14.4 на 1000 през 2013 г. Причините за смърт в продължение на повече от две десетилетия запазват относително устойчива структура като през 2013 г. около 2/3 (65,1 %) от причините за смърт са болести на органите на кръвообращението.
Анализът на данните показва, че през последното десетилетие ежегодно в България от болести на органите на кръвообращението умират 70 000 – 75 000. Данните показват, че въпреки значителното намаление на показателя през последните години стандартизирания коефициент за смъртност от сърдечно-съдови заболявания е 2 пъти по-висок от средните европейски стойности и много по-висока в сравнение с развитите европейски страни.
Анализът на динамиката на смъртността от болести на кръвообръщението показва тенденции, които могат да бъдат съотнесени към определени здравни политики и настъпили промени в здравната система, имащи пряко отношение към постигнатите резултати.Така например, данните за динамиката на стандартизирания коефициент на смъртност от исхемична болест на сърцето показват почти двойното намаление на показателя за 10-годишен период от 2002 г. (когато е бил 196,7 на 100 000 души) до 105,7 на 100 000 души през 2011 г. Този период съвпада с интензивното развитие на структури по инвазивна кардиология в страната и осигуряване на финансиране на дейностите и медицинските изделия за интервенционално лечение на сърдечните заболявания. Данните ясно показват как инвестициите в ефективни високо - технологични дейности дават значим здравен резултат, измерим с намаление на смъртността от определени заболявания. За същия период стандартизираният коефициент на смъртност от мозъчно-съдова болести (основно мозъчен инсулт) показва минимално намаление (от 182 на 100 000 души през 2002г. на 160 на 100 000 души през 2013 г., без да се очертава тенденция на намаляване на разликата със средния за страните от ЕС показател, който за 2013 г. е 49,86 на 100 000 души. Една от вероятните причини за това е липсата на конкретни политики, свързани с подобряване на възможностите за консервативно и интервенционално лечение на мозъчно-съдовите заболявания.
