Коментари -

Горещо лято, още по-гореща есен
Прочетена: 276 пъти

Последните дни на парламента преди лятната ваканция очаквано бяха белязани с повишена активност, а множеството публични изказвания на знакови фигури от управлението на здравеопазването за пореден път извадиха на бял свят не един и два нелицеприятни проблема за системата, която е призвана да гарантира доброто здраве на българина. Стана ясно, че Здравната каса отчита дефицит от малко над 80 млн.лв. за първото полугодие, а очакванията са недостигът в края на годината да надхвърли 130 млн.лв., въпреки уверенията на председателя на Надзорния съвет на касата Кирил Ананиев, че това няма да се случи, защото се очакват повече приходи от здравноосигурителни вноски.

 

Изненада не донесе и фактът, че се запазва устойчива тенденцията за увеличаване на разходите на касата за лекарства - ако темпът остане същият, въпреки отстъпките на фармакомпаниите, е много вероятно сумата, която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща за медикаменти да се окаже по-висока от надплатената от фонда през миналата година, когато тя достигна 155 млн.лв. Така или иначе, през отиващата си седмица се чуха гласове, които насочват развитието на този процес в друга посока – и кандидатът за управител на НЗОК проф. Камен Плочев, и председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев в публичните си изяви заговориха за необходимостта да се търси по-добро решение на проблема, като се обособи отделен Фонд за редки болести, който да поеме разходите за медикаменти на тези пациенти.

 

Не е тайна, че това е едно много голямо перо в бюджета на касата – по данни на БЛС редките болести „поглъщат“ около 100 млн. лв. годишно за лекарства, като тези средства покриват нуждите на около 4500 болни с такива диагнози. Ако изключим обаче тази пациентска група, според изнесеното в отчета на касата за шестмесечието, още сега фондът е изразходвал 71% от предвидените в бюджета си средства за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и специални храни и 69% от предвидените средства за онкомедикаменти. Което контрастира рязко с непрекъснатите призиви за стриктна финансова дисциплина и ограничаване на разходите на болниците например.

 

Tакава препоръка отправи наскоро и министър Николай Петров на срещата си с директорите на големите областни болници. Ако има обаче събитие, което говори за някакъв смислен опит да се разкъса порочната верига „преразход за медикаменти – болнични лимити и неплащане за надлимитна дейност“, това със сигурност е пресконференцията на БЛС по темата за бюджета на НЗОК за 2018 г. На нея ръководството на съюза огласи своите предложения, според които е напълно възможно да се подходи по нов начин при съставянето на бюджета на касата, като се избегне досегашния модел на „планиране с дефицит“.

 

В същото време от съсловната организация настояха да се ускори работата по създаването на методиката за остойностяване на медицинския труд. Верният тон като че ли най-добре беше намерен от зам.-председателката на БЛС д-р Галинка Павлова, която обобщи усилията на лекарите така:

“Ние искаме пациентите сами да избират болницата, екипа и мястото, където ще се лекуват, а не това да е обект на административни указания. Стремим да се приближим към безлимитна дейност в сектора, защото разходите за здраве са инвестиция в икономиката”.

Дали управляващите и обществото ни като цяло осмислят истината, казана от д-р Павлова все още е въпрос, който остава без отговор. Факт е обаче, че в последните дни управляващите отделиха внимание и на заплащането на труда на медиците. Министър Николай Петров заяви, че Министерство на здравеопазването съвместно с Министерството на финансите разработва стандарт за заплащането на лекарите и останалите медицински специалисти, който трябва да стане факт до края на годината и първоначално да бъде приложен в държавните болници. Новината бе потвърдена и от заместник-финансовия министър Кирил Ананиев. Първият коментар дойде от председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, който заяви, че подобно намерение ни връща към 65-та година, т.е. във времето на соца. Което означава, че развитието на темата със сигурност ще бъде от най-интригуващите сюжети след ваканцията.

 

Ако има обаче нещо смущаващо от текущите последни предваканционни събития, то е неприсъствието на представители на БЛС и Българския зъболекарски съюз (БЗС) на изслушването на проф. Камен Плочев пред парламентарната здравна комисия. В залата бяха единствено представители на Българския фармацевтичен съюз (БФС) и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), а фармацевтичното съсловие дори бе подготвило своите въпроси към кандидата за управител на здравната каса, свързани с лекарствената политика и медикаментите за онколечение.

 

Така или иначе сезонът на отпуските засега поставя точка на дебатите. Точка, която обаче изглежда повече като многоточие. Защото горещите въпроси си остават и с цялата им острота ще бъдат поставени още в първите дни на септември, още повече, че тогава вече ще са изтекли и първите 100 дни от управлението на министър Петров и екипа му. Регионалните диспропорции, драматичният недостиг на специалисти в цялата страна, раздутата здравна администрация и наличието на структури с припокриващи се функции, отпадането на десетки медицински стандарти след решение на съда, очевидната необходимост от основно преработване на алгоритмите на клиничните пътеки и процедури – тези и още много други проблеми ще се появят във фокуса на общественото внимание много скоро и много остро. А това означава, че след горещото лято ни очаква още по-гореща есен.    

                                                                                                                                                          Невена ПОПОВА





Коментари