Катарактата е заболяване, което неминуемо съпътства възрастното население, и симптомите на т. нар. старческо перде могат да се открият в почти всеки човек над 60-годишна възраст. Това обяви началникът на Клиниката по очни болести в болница "Александровска" проф. Ива Петкова по повод старта на Националната кампания "Право на зрение", която стартира днес.
Кампанията ще продължи до края на годината и ще посети 16 града на страната, включително малки населени места и села. Организатори са Нaционалната пациентска организация (НПО) и Институтът за здравно образование, а целта им е да предоставят достатъчно информация и съвети за профилактика на заболяванията, увреждащи зрението.
За целта Националната пациентска организация ще публикува актуални данни онлайн в нова секция "Факултет по очни заболявания" на своя интернет "Университет за пациенти". Отделно ще бъде разкрита и гореща телефонна линия, на която нуждаещите се да се запишат на безплатни прегледи в рамките на кампанията. В София и Пловдив това ще става директно чрез обаждане на телефон 0700 10 126, а в Стара Загора и Хасково е предвидено организиране на обучителни семинари. Идеята е пациентите да се запознаят със симптомите на очните болести, както и с рисковете за зрението, свързани с тях, след което да получат безплатни талони за професионален преглед при офталмолог.
"Най-честата причина за загуба на зрението в световен мащаб са рефлекторните аномалии, като късогледство, далекогледство, астегматизъм и прочие. Но катарактата е на първо място по двуочна слепота в света", сподели проф. Петкова.
По думите й близо половината от хората над 55 г. вече имат симптоми на болестта, а при тези над 70-80 години почти няма пациенти без катаракта.
Добрата новина е, че "старческото перде" е напълно лечимо заболяване, което лесно се отстранява с операция. По данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) годишно у нас се правят между 38 и 39 хиляди хирургични корекции, но все още една голяма част от пациентите остават недиагностицирани или се появяват твърде късно в лекарския кабинет.
Самата операция се извършва чрез ултразвук, който разбива "пердето" на помътнялата леща. Остатъците се изсмукват, а на тяхно място се поставя нова вътреочна леща, която може да коригира както късогледство и далекогледство, така и астегматизъм. Болните бързо възстановяват зрението си след операцията и могат да водят нормален начин на живот, но са принудени сами да заплащат вътреочните лещи, тъй като те не се покриват от здравната каса. Цената им варира между 500 и 3 000 лв. в зависимост от функциите, които могат да изпълняват.
Не по същия начин обаче стои въпросът с глаукомата. При нея настъпването на слепота е дефинитивно и връщане назад няма, алармират специалистите. Един от проблемите е, че пациентите с глаукома нямат оплаквания и обикновено отиват на лекар чак, когато зрителният им нерв е увреден, а от там и зрителното поле.
При пациентите със симптоми на болестта е много важно да се вземат бързи мерки, за да се спре процесът по тотална загуба на зрението. Това се постига чрез регулиране на вътреочното налягане - най-често със специални капки за очи, като терапията в повечето случаи е доживот.
"Глаукомата, водеща до слепота, има и своята висока социална цена. Пациентите минават през ТЕЛК, получават социални помощи и инвалидни пенсии. Освен това се превръщат в тежест за близки и роднини, тъй като един незрящ човек не може да се обслужва сам", коментира и проф. Лъчезар Войнов, началник на Клиниката по офталмология във Военномедицинска академия (ВМА).
Поради тази причина хората с глаукома задължително се диспансеризират и се проследяват от специалисти, за да се избегне влошаване на състоянието им.
По данни на НЗОК между 72 000 и 75 000 души в България са диспансеризирани с глаукома и получават медикаменти с 50% реимбурсация от публичния фонд.
