Още статии
по темата
До края на годината България ще може да постави началото на бъдещата система за оценка на здравните технологии (ОЗТ), която се очаква да заработи у нас. Прогнозата е на експерти от бранша, които обсъдиха темата на здравен дебат в столицата.
"Целта е да се идентифицират онези програми, стоки и услуги, които предлагат най-голяма стойност за единица разход, а политиците да вземат обосновано решение относно тяхното прилагане в практиката", обобщи идеята за ОЗТ проф. Петко Салчев, ръководител на Дирекция "Класификационни системи, стандарти и иновации" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Първите стъпки в правилната посока вече са направени - от шест месеца у нас функционира Комисия по оценка на здравните технологии, а експертите, които са подали заявление за участие в процеса вече са 187, уточни проф. Салчев. На този етап оценката се прилага единствено за лекарства, кандидатстващи за реимбурсиране от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но се обмислят възможности моделът да се прилага също при решенията за заплащане на медицински изделия или здравни дейности.
Допълнително се работи по осигуряването на квалифицирани кадри, които да работят в системата. Първият модул от обучението на експертите в бранша вече е приключил, но по темата са предвидени още два курса. Лекции ще се четат още от тази есен и на студентите в Медицинския университет в София, който през миналата година откри Катедра по оценка на здравните технологии. През септември се очаква да излезе от печат и първият учебник.
"Оценката на здравните технологии ще направи всичко по силите си да разпознае иновацията. И ще помогне на държавата да вземе възможно най-правилното решение за това коя от новите алтернативни терапии да финансира", коментира изпълнителният директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев.
На този етап очакванията към оценката на здравните технологии са големи, но моделът не е панацея и трудно ще реши проблемите на българското здравеопазване, предупреждават експертите. Системата ще подпомогне правилното разпределение на финансовите ресурси, но не бива да се бърка с лекарствената политика, водена от държавата.
"Оценката на здравните технологии не е инструмент за намаляване на публичните разходи за медикаменти, защото нови технологии обикновено изискват допълнителен ресурс. Има обективни причини за нарастване на публичните разходи за лекарства и това нарастване през следващите години трудно би могло да бъде спряно, без на пациентите да се откаже достъп както до съществуващи, така и до нови терапии. Трябва обаче да се търсят механизми, с които оскъдният обществен ресурс да бъде насочван по правилния начин и част от тези механизми е и оценката на здравните технологии", категоричен е Денев.
Въпреки бързите темпове, с които се развива системата у нас обаче, първите медикаменти, преминали оценка на здравните технологии, вероятно ще се появят в позитивния лекарствен списък през 2018 година. Причината е в сроковете, с които трябва да се съобразява фармацевтичната индустрия.
Едно от изискванията е докладите по ОЗТ да бъдат оценявани по отделно, като това се извършва в рамките на 90 дни. Още толкова се чака и за включване на съответния нов продукт в реимбурсния списък. И ако всичко това не се случи преди 1 януари на предходната календарна година, лекарството ще остане в режим на изчакване до 1 януари на следващата, защото това е дата, от която по закон здравната каса може да добавя лекарства в своята листа.
Слава АНАЧКОВА
