Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Новини - България

Доц. Христо Хинков: Раковият регистър не събира пълната информация за онкоболните
Прочетена: 389 пъти

Информацията в Националния раков регистър не е пълна и е твърде остаряла, за да послужи за качествени анализи за ефекта от съвременните таргетни терапии в онкологията. Това коментира пред Redmedia директорът на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) доц. Христо Хинков по време на Третата национална конференция по персонализирана медицина, която се проведе в София на 25 ноември.

"Проблемът е, че не се събира пълната информация за онкоболните и няма стандартизация на тази информация. Това, което трябва да се допълни, са нови реквизити – например, генетичен профил на лицата, туморни маркери и прочие", коментира директорът на НЦОЗА.

Промените са заложени в наредба, издадена от здравното ведомство, която обаче на този етап не се изпълнява. По силата на текстовете в норматива регистърът трябва да бъде прехвърлен от Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО) и да придобие съвсем нов статут в НЦОЗА. За целта обаче е необходим не само екип от есперти, но и нов софтуер, който да обработва наличната информация. Министерството на здравеопазването е подготвило обществена поръчка за избор на изпълнител, но самият търг още не е обявен, съобщи доц. Хинков.  

 

Другият проблем е, че тази година министерството не е отпуснало пари за поддръжката на регистъра и хората, които се занимават с попълването му, на практика работят без заплати. Същите трябва да бъдат прехвърлени и като щат в НЦОЗА, защото понастоящем центърът не разполага с кадри и ресурс, за да обслужва регистъра.

"Този регистър работи от 40 г. и има остарели реквизити. Без пари няма как да го изградим в новия му вид. И нямам представа какво ще се случи в настоящата ситуация с правителство в оставка. На практика регистърът може да умре в този си вид, защото е пълен с данни за минало време", сподели опасенията си доц. Хинков.

Според него, за да работи Националният раков регистър, не са необходими само организационни, но също така нормативни промени. Реквизитите на регистъра трябва да са описани подробно в стандарта по онкология, а лечебните заведения да бъдат административно задължени да подават актуална информация за своите пациенти. В противен случай е твърде възможно проблемите с липсата на данни да останат на дневен ред и след прехвърлянето му към НЦОЗА, смята директорът на центъра.  

"Това може да се направи и през клиничните пътеки, като изискването се включи в критериите им за изпълнение. Подал ли си данни към регистъра, значи получаваш заплащане по клиничната пътека", предлага доц. Хинков.

Проблемът е, че сега информацията за онкоболните в страната се подава само от Комплексните онкологични центрове, но не и от болничните отделения, които също обслужват пациенти с диагноза рак. Освен това не навсякъде се прави генетичен профил на пациентите, тъй като изискването не е формулирано като задължителна процедура в стандарта по онкология. Според Хинков регистърът трябва да борави с пълните данни от всички структури, в които се лекуват и изследват онкоболни, защото в противен случай ще остане безполезен.

 

Друг вариант е подаването на пълния набор от данни да залегне като условие в договорите, които изпълнителите на медицинска помощ подписват с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Публичният фонд би могъл да изисква писмен документ, че болниците се ангажират да представят нужната информаця в НЦОЗА, за да се съгласи да работи с тях. По този начин лечебните заведения ще бъдат задължени да подават актуални данни за диагностицираните и лекуващи се пациенти, а раковият регистър ще разполага с достоверен материал за последващи анализи на евентуалните разходи и ефекти от скъпите таргетни терапии.

"Ако има интегрирана информационна система, лекарят който изписва терапията, може да влезе на съответното ниво в регистъра и да провери дали пациентът, който лекува, фигурира там с всичките данни за него – генетичен профил, туморни маркери и прочие. Да влезе също така в базата данни от оценката на здравните технологии и да засече дали въпросният пациент е подходящ за съответната терапия. Всеки медикамент има отношение към очакван брой пациенти и чрез регистъра този очакван брой пациенти ще се персонализира, за да се назначи най-подходящата терапия", посочи плюсовете на един актуализиран Национален раков регистър доц. Хинков.

Създаването на новия регистър се очаква да започне веднага след приключването на обществената поръчка за изграждане на софтуера, подготвена от Министерството на здравеопазването.

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

октомври 2021

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития