Поредна кръводарителска кампания в Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия (ВМА) организираха българи от Босилеград, Сърбия. В инициативата вчера се включиха 61 души, съобщиха от лечебното заведение.
От ВМА уточняват, че от години болницата лекува безплатно сънародниците ни от Сърбия и в тази акция те виждат възможност да се отблагодарят за грижите на медиците.
Високохуманният жест съвпадна и с отбелязването на 125-ата годишнина от създаването на ВМА и протече емоционално – и за кръводарителите, и за служителите.
„Тук са за втори път, много са ентусиазирани, идват с отворени сърца готови да дадат и да помогнат“, коментира д-р Елисавета Грънчарова.
Тя е част от екипа от 2-ма лекари, 2-ма лаборанти и 4 сестри, които се погрижиха за бързата и експедитивна организация на вчерашната акция, преминала за около 2 часа и половина.
Сред първите кръводарители беше и кметът на община Босилеград Владимир Захариев, който не скри задоволството си от факта, че влязъл с усмивка в Центъра, където му отвърнали със същото.
„Няма как да не забележим тази солидарност, т.е. те знаят, че тук получават лечение и са готови да дойдат и дарят, за да направят добро на друг човек“, сподели и д-р Красимира Терзиева.
Относно митовете от заразяване при кръводаряване, д-р Терзиева е категорична, че такава опасност няма, защото всички консумативи, които се използват са за еднократна употреба и се отварят пред очите на кръводарителите.
Според проучване сред младежи на 18-годишна възраст, 100% от тях заявяват, че биха дарили кръв, ако се касае за техен близък, а повече от 60% биха дарили, ако има нужда. Младите хора са по-склонни да дарят в кръвен център, а не в мобилните екипи, защото така се чувстват по-сигурни. Освен това, са по-склонни да откликнат на покана лице в лице, отколкото призив в социалните мрежи.
При военнослужещите мотивите са съвсем други: дълг, отговорност, колективна мисъл – колегите дават, и аз давам.
От лечебното заведение припомнят, че ползи от кръводаряването има и за самия дарител. Дори и от психологична гледна точка, защото актът повишава самочувствието на кръводарителите: от една страна, защото знаят, че са спасили човешки живот, а от друга – преодолял е някакви вътрешни страхове.
Изискванията към кръводарителите са да бъдат на възраст от 18 до 60 години, като до 65-годишна възраст могат да даряват само редовни дарители, да са здрави, да са се нахранили преди това, да не приемат лекарства, да нямат заболявания на сърдечно-съдовата и нервната системи. Нормативите допускат кръводаряване през 2 месеца минимум, за мъжете 5 пъти в годината, а за жените – 4.
Задължително е хората, които са пътували и искат да дарят кръв, да посочват дестинацията и периода, в който са били зад граница във връзка с нашумели екзотични инфекции. Хора, които са пътували в Африка, Латинска Америка, Карибския басейн, трябва да бъдат отлагани от кръводаряване 28 дни след завръщането им.
