Колкото по-развита е една страна, толкова по-активно участва тя в клинични изпитвания. В момента най-много проучвания се извършват в САЩ и само в три държави в света такива не се правят – Северна Корея, Куба и Мианмар. Това каза д-р Борислав Борисов, бивш директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и настоящ консултант по лекарствена политика, по време на семинар за журналисти, организиран от Българска асоциация по клинични проучвания. Той разказа пътя на лекарствата от лабораторните изследвания до пациента. От 3 до 10 000 лекарствени молекули се проучват в лабораторни условия за година-две. Около 10 – 20 от тях достигат до изпитване върху животни в рамките на следващите 5 години. След това между  5 и 10  от тях ще стигнат до клинични изпитвания върху хора.  Накрая едва между 2 и 5 от тях достигат до разрешение за употреба. Целият този процес трае около 15 години, а инвестициите в научно-развойната дейност само за един медикамент достигат до 1 млрд. евро.

В света годишно се откриват около 80 000 центъра за клинични изследвания. Инвестицията за изграждането на такъв център е около 50 000 долара. В същото време 11% от центровете нямат нито един пациент. 60% включват едва по един пациент, а 86% от клиничните изпитания не завършват в определения срок. Според  д-р Борисов, именно тази недостатъчна ефективност на центровете забавя и оскъпява новите лекарства.

По думите му ползите за пациентите, които се включват в клиничните изпитвания, се крият преди всичко в достъпа до най-ново лечение, непрекъснато медицинско наблюдение и незабавен достъп до специализирани медицински кадри. „За много пациенти това е единствената алтернатива“, каза д-р Борисов. Той не пропусна да отбележи, че съществуват и рискове като липса на ефект, странични прояви, влошаване на съществуващото или съпътстващо заболяване като припомни, че именно затова тази индустрия се развива в условия на свръх регулиран режим.