Още статии
по темата
Български лекарски съюз (БЛС) се обяви отново срещу въвеждането на пръстовия идентификатор в лечебните заведения. В позиция публикувана на интернет страницата на организацията се припомня, че именно тази система бе една от причините, поради които съюзът не подписа Националния рамков договор за 2016 г. Според съсловната организация идентификаторът ще създаде проблеми, които ще настроят пациентите срещу медиците и ще попречат на нормалната им работа.
В позицията се казва:
„Лекарите и пациентите не са престъпници, за да се регистрират в болниците с пръстов отпечатък.
Болниците не могат да отказват да лекуват – пациентът има право да получи медицинска помощ, където пожелае. Не приемаме, ако не се регистрира с пръстов отпечатък, НЗОК да отказва да плати лечението и разходите да останат за сметка на болничното заведение. Така се трупат дългове.
Ако болницата все пак откаже прием, със сигурност ще зачестят случаите на „юмручното право” и съдебните дела срещу лекари и лечебни заведения.
Още по-сериозни проблеми ще настъпят при въвеждането на идентификатора в доболничната помощ. Първите са финансови - всеки общопрактикуващ лекар или специалист ще трябва да закупи скъпия четец (за ДКЦ-тата ще са нужни по няколко), а след това да убеждава пациентите си, че задължително трябва да се чекират. Ако те не са съгласни, какъв избор имат медиците – да откажат преглед или да работят без заплащане? Всичко това ще създаде напрежение в сектора, което ще рефлектира върху работата на лекарите. Затова БЛС е категорично против повсеместното въвеждане на пръстовия идентификатор.
Отново твърдим, че "Електронната автентификация" или „процедурата по снемане на пръстов отпечатък при приемане на пациенти в лечебните заведения” е незаконосъобразна и ограничаваща правата на гражданите. Противоречието е налице както с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за българските лични документи, чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, § 1, т. 22 от ДР на Закона за електронното управление, но и с принципни постановки от общностното право, съдържащи се в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА и ДИРЕКТИВА 2011/24/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Това ни становище е отстоявано пред всички органи и институции в Република България и, както добре си спомняте, бе един от аргументите за неподписване на НРД за медицинските дейности за текущия период.“