Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Новини - България

Безалкохолни напитки и подсладени млека правят децата дебели
Прочетена: 559 пъти

Добавената захар в газираните напитки, млечните продукти и всички пакетирани храни в магазините е "виновникът", на който се дължи високият процент затлъстели деца и младежи у нас. Един от всеки трима първокласници у нас е с наднормено тегло, а около 12-13% са с различни форми на затлъстяване, показват резултатите от 13 национално-представителни проучвания в периода 2008 - 2013 година.

 

Обезпокоителните данни събраха български експерти по хранене и диететика и представители на Световната здравна организация (СЗО) на първата у нас Национална конференция под надслов "Промоция на реформулирането на храните с цел намаляване съдържанието на сол, мазнини, наситени мастни киселини, трансмастни киселини, добавена захар". Форумът се провежда в столицата, за да могат специалистите да обсъдят помежду си, включително и с представители на индутрията, възможностите за промени в менюто на българските деца и техните родители. 

"Имате чудесни продукти у вас. България е родината на киселото мляко, което е с доказани хранителни и здравословни качества. Ако не му добавяте захар", коментира гостуващият у нас Жоао Бреда,  програмен мениджър по хранене, физическа активност и затлъстяване в регионалния офис на СЗО за Европа.  

Според него българите имат всички предпоставки да се хранят здравословно, защото в страната има изобилие от плодове и зеленчуци, условия за производство на качествени млечни и месни продукти, а менюто ни е повлияно от средиземноморската кухня, която е с неоспорими качества. Въпреки това наблягаме на високоенергийните храни, алкохола и цигарите, и консумираме мазнини в огромни количества, което влошава здравните ни показатели, обобщи Жоао Бреда.

 

Сред акцентите на СЗО в областта на храненето през тази година е ограничаването на консумацията на добавена захар в храната. По този повод в цяла Европа ще стартират различни дейности за промени в състава на пакетираните продукти, които ежедневно пазаруваме. В списък са подсладените млека и безалкохолни напитки, зърнените закуски, кексовете, бисквитите, заедно с всички сладкарски и захарни изделия. Също така готовите супи, картофено пюре и оризови миксове, хлябът и хлебните изделия, сосовете, топингите, консервираните плодове и зеленчуци, включително храните в училище и кетъринга.

"Доказано е, че вкусовите усещания към солта и захарта могат да се възпитават и след време човек да се приучи да употребява по-малко от тези продукти. Ако в течение на времето количеството захар или сол в храната се намалява постепенно, в един момент започваме да наричаме "солено" и "сладко" онова, което доскоро сме окачествявали като безсолно и безвкусно", увери проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика и началник на отдел "Храни и хранене" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Другите мерки, върху които България може да помисли, за да подобри навиците на населението, е да въведе по-добро етикетиране на хранителните продукти в магазините и здравно образование в училищата. Според европейските експерти са необходими по-сериозни рестрикции по отношение на рекламата, особено що се касае до дигиталния маркетинг. Докато всичко това се случи и започне да дава резултати обаче, хората биха могли да се опитат просто да намалят порциона или консумацията на сол, захар и хидрогенирани мазнини.

 

По последни данни световното население е затлъстяло над два пъти в периода 1980 - 2014 година. С наднормено тегло са 39% от възрастните, а 13 на сто са със затлъстяване.

 

През 2015 г. децата под 5 год. с този проблем са 42 милиона, като расте и делът на учениците. В същото време сърдечно-съдовите заболявания, дължащи се на затлъстяване, продължават да бъда водеща причина за смъртност в цяла Европа и най-вече в източната й част.

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

май 2021

ПВСЧПСН
     
      

Събития

Няма събития