Човек неволно се идентифицира с персонажите от журналистическите разкази и репортажи, затова медиите трябва да са изключително внимателни при даването на подробности за трагедиите, които ни заобикалят. Около това становище се обединиха експерти на провелата се в София специализирана конференция "Журналистика на ръба. Как да отразяваме историите на хора, пострадали при инциденти?".
Висока автоцензура би трябвало да се проявява при отразяване на случаи на самоубийства, различни форми на насилие, включително и на здравословни проблеми като булимия или анорексия, за да се избегнат случаите на подражание. Никой не би искал зрители или читатели да се идентифицират с хора, решили да посегнат на живота си или доброволно отказали се от храна, защото това може да мултиплицира случаите.
"Медиите не бива да издават наръчник "как се прави". Или да образоват хората как се извършват престъпления. Това се отнася най-вече за децата, които не винаги и не докрай си дават сметка какво са гледали или какво са чули", коментира експертът по медийно право проф. Нели Огнянова.
На темата днес се обръща все по-голямо внимание, заради тенденцията медиите да залагат на негативната информация. Зрелищното отразяване на различни човешки трагедии заема все по-голямо място в новинарските емисии, а самите репортажи все по-често попадат сред първите и основни "новини на деня".
В двете най-гледани национални телевизии БНТ 1 и bTV, например, средно около 20% от цялото съдържание (новинарско и публицистично) е посветено на негативната информация, показва едно от последните проучвание на Съвета за електронни медии (СЕМ). А това никак не е добре за психологическото състояние на българския зрител, категорични са представителите на регулатора.
"Насилието, агресията и негативното внушение биха могли да причинят психологически и поведенчески щети и травми върху аудиторията, особено на чувствителната детска психика", гласи едно от заключенията в доклада на СЕМ.
Изводът потвърждава и клиничният психолог Рада Наследникова, която съветва жертви на насилие изобщо да не бъдат интервюирани, особено когато това се прави скоро след това, което са преживели. По думите й хората могат да демонстрират самоувереност и да твърдят, че са преодолели трагедията, но споменът за нея всъщност да усили многократно болката. При това не само тяхната лична, но и тази на много други хора, преживели насилие, които ще си припомнят случилото се от разказа във вестника или репортажа по телевизията.
"При повторение на травмата чрез репортаж или интервю можем действително да разболеем човек", алармира психологът.
В подобни ситуации най-уязвими наистина са децата, затова експертите препоръчват на медиите стриктно да спазват етичния си кодекс и всички нормативи за закрила на подрастващите.
Слава АНАЧКОВА
