Интервю -

Жулиета Недялкова, Skener.news: На здравеопазването са му нужни шокова зала, реанимация и специализирана помощ
Прочетена: 747 пъти
Снимка: Личен архив

Каква беше 2017 г. в сферата на здравеопазването у нас? И какво трябва да се случи през новата година? За равносметката за отминаващата година и надеждите за идната потърсихме мнението на хората, които следят случващото се в системата на здравеопазването съвсем от близо – здравните журналисти.

 

Срещаме ви със създателя на сайта Skener.news Жулиета Недялкова. Ето какво каза тя:


 

Кои са трите положителни събития в системата на здравеопазването, с които ще запомните 2017 г. и защо?

 

-  Ако питате властта – вероятно най-хубавото е, че не се наложи актуализация на бюджета за здраве. И че все пак се намери желаещ да заеме поста министър, макар личните ми очаквания към Кирил Ананиев да бяха по-високи, поне що се отнася до първите му заявки в новото му амплоа. От гледна точка на пациентите, единственото хубаво е, че все още има лекари, които въпреки системата правят медицина на високо ниво. Напоследък работата ме срещна с много млади доктори – абмициозни, мислещи, нахъсани, непримирими и готови да останат в България. Вярвам, че промяната може да дойде от тях.  

 

Кои са трите отрицателни събития в системата на здравеопазването, с които ще запомните 2017 г. и защо?

 

 - Безспорно най-големият скандал е мораториумът върху лекарствата. Независимо как го наричат управляващите и словесните им издевателства над молекулите, забраната за финансиране на иновативни терапии е публично признание за импотентността на държавата в сектор „Здравеопазване“. Живот синоним няма, така че и смислен аргумент в полза на мораториума не може да има. Никакви комисии и работни групи, които по правило се създават, когато не искаш да свършиш нещо, не са в състояние да осигурят на близо 9000 българи онези лекарства, до които депутатите забраниха достъпа през следващата година. Още по-лошо беше, че директори на болници влязоха в ролята на селски глашатаи, за да обяснят на обществото, че не било толкова голяма драма, че няма да пием хапчета. По-важно било да има пари за болниците и разбира се, ако може те да си останат директори.

 

2017 г. ще запомним и с трима здравни министри. Което пак ни връща към импотентността и липсата на решения. Огромен проблем е и доплащането – вадим от джоба си половината от парите, които се харчат в сектора за една година или близо 4 млрд. лева. Доплащаме в болниците, за лекарства, за консумативи, за медицински изделия. А най-страшното от всичко е, че пропастта между лекари и пациенти вече е толкова дълбока, така щото едните отказват да лекуват без избор на екип, а другите отиват в болница въоръжени с нож, минимум.         

 

Какво трябва да се случи през 2018 г. в системата на здравеопазването?

 

- Каквото се случва на човек с разбит нос, счупен крак, един бъбрек,  диабет и инсулт – шокова зала. После реанимация, след това специализирана помощ за всеки един от проблемите. По възможност на едно място и без разкатаване, без лимити и без мораториуми. Нещо подобно му трябва и на здравеопазването. Така че няма едно решение, което да е като панацея. Но е очевидно, че този модел е изчерпан, така че може би е време НЗОК не да си отдъхва, както предлага управителя на фонда проф. Камен Плочев, а да се демонополизира. Без обществен дебат, както пише в управленската програма на кабинета „Борисов 3“. Щом може да налагаш мораториум, въпреки мнението на хората, които редовно си плащат здравните вноски, значи можеш и без кръгли маси, да им дадеш възможност да знаят къде и защо се осигуряват и какво ще получат срещу парите си. Кажете ми защо да се осигурявам, щом предварително знам, че няма да има лекарства, модерни операции и ще ме спъват лимити на всяка крачка по т.нар. клинична пътека?    





Коментари

август 2022

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития