Дни след като стана ясно, че промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ще бъдат приоритет в новия парламентарен сезон, Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект за нова наредба с поредица от съществени изменения в условията и реда на определяне на цените на лекарствата, към този момент – обект на регулация с наредба на здравния министър от 2009 г. Накратко – промените предвиждат нови условия пред големите фармацевтични компании, които ще бъдат изправени пред необходимостта да предоставят нови, значително по-големи отстъпки за иновативните лекарства, които касата реимбурсира. Само от гледна точка на обективността ще припомним, че през тази година отстъпките за фонда от страна на фарминдустрията възлизат на 130 млн. лв., срещу 47 млн. през 2015 г. и 87 млн. лв. през 2016 г. В същото време хиляди пациенти са включени в програмите за достъп до иновативно лечение благодарение на същите компании, а това намалява доплащането и е от голяма значение за болните. От фармасектора са категорични, че заложените в наредбата мерки ще изправят производителите на иновативни лекарства пред напълно реалистични алтернативи, които обаче не са ни най-малко от полза за пациентите. Още от сега е ясно, че ако новите „прогресивни“ отстъпки станат факт, ако се окаже, че тези суми трябва да се предоставят на касата авансово, ако се въведат годишни прогнозни количества за лекарства, а прогнозите просто се окажат грешни, което е напълно възможно, то последиците за здравеопазната система ще бъдат драматични. Ще станем свидетели на увеличаване на паралелния износ, изтегляне на много компании от българския пазар или сериозни промени в техните портфолиа, изразяващи се основно в намаляване на вида и количествата внасяни медикаменти. Ще станем свидетели и на рязко ограничаване на достъпа до лечение чрез програми, което ще изправи до стената хиляди болни от тежки хронични заболявания – рак, хепатит С, ревматоиден артрит, псориазис и други тежки автоимунни заболявания. Дали тогава ефектът от залаганите мерки ще бъде положителен? Напротив – нелекуваните добре пациенти ще бъдат по-често хоспитализирани, ще се инвалидизират бързо и по тази причина ще консумират повече средства и от здравеопазната и от социалната системи. Ще станем свидетели и на възраждането на куфарната търговия с лекарства – феномен, който със сигурност не е белег за цивилизовано развитие.

Разходите за лекарства няма как да намаляват, след като населението застарява – тази азбучна истина със сигурност са осъзнали здравните власти в цяла Европа, след като лекарственият сектор в другите европейски държави се развива устойчиво и без сериозни сътресения, както е при нас. При това бюджетните разходи в тези страни далеч съвсем не са по-ниски отколкото в България. Нека припомним още, че ако у нас доплащането за лекарства и медицински услуги надхвърля 50%, в Европа то е на далеч по-приемливи нива.

На този фон още един проблем от години не намира адекватно решение – ДДС върху лекарствата. Според изчисления на експерти, близо 200 млн. лв. на година би спестила Здравната каса от ДДС за лекарства, ако те бяха освободени от такъв налог. Очевидно е обаче, че все още сме твърде далеч от подобна перспектива. И, което е особено притеснително – все по-рядко в общественото пространство се чуват гласове в подкрепа на тази идея.

Очакваните промени в наредбата за цените на лекарствата освен всичко друго, могат да забавят процеса на договаряне на медикаменти за 2018 г., алармираха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Наред с всички посочени дотук рискове, е напълно възможно да се окаже, че има и още един – вече лекуваните по установени схеми пациенти изведнъж да се окажат без лечение. Тогава въпросът, който възниква е какво им остава – може би да заложат на „куфарната търговия“, за която вече стана въпрос? Или да заминат за чуждестранни клиники (на каквито и до момента нашата каса дължи 250 млн. лв.)? Или да си дадат сметка, че натискът за повече отстъпки е едно популистко решение, напълно лишено от рационалност?

И ако тази осъзнатост се появи и прояви, то можем в по-голяма степен да се надяваме, че гласът на разума ще надделее.

Невена ПОПОВА