България е на първо място в Европейския съюз (EС) по загубени години живот в добро здраве поради замърсяването на въздуха. Това показват заключенията от доклад на Европейската сметна палата. След нас се нареждат Чехия, Латвия и Унгария. На другия полюс са скандинавските страни – Финландия и Швеция. Ситуацията у нас е по-лоша от тази в Китай и Индия, за които традиционно се приема, че са държави с лошо качество на въздуха. Основните замърсители на въздуха са фините праховите частици, азотният и серният диоксид, се отбелязва в доклада.

Експертите са категорични, че българските граждани губят средно 2.5 години живот в добро здраве, докато средното за Eвросъюза загубата е около 0.7 години.

Констатациите на одиторите сочат, че от 2009 г. насам у нас няма подобрение по отношение на замърсяването с фини прахови частици. В доклада се припомня още, че през април Европейската комисия е спечелила дело срещу страната ни заради превишаването на пределно допустимите стойности за замърсяване на въздуха.

Световната здравна организация (СЗО) и Европейският одитен комитет определя това замърсяване като най-големият риск за здравето в Европа, свързан с околната среда. Основните замърсители на въздуха са фините праховите частици, азотният и серният диоксид и тропосферният озон, припомнят експертите на организацията. Те обръщат внимание на факта, че сърдечно-съдовите заболявяния болести и инсултите причиняват 80% от случаите на преждевременна смърт, дължащи се на замърсяването на въздуха. Следващите по значимост са заболяванията на белия дроб и ракът.

В ЕС замърсяването на въздуха води средно до над 1 000 случая на преждевременна смърт всеки ден, което надвишава над 10 пъти броя на загиналите при пътни произшествия. Всяка година в евросъюза това замърсяване води до около 400 000 случая на преждевременна смърт и е причина за огромни външни разходи, свързани със здравето от порядъка на стотици милиарди евро.

Около една четвърт от европейците, живеещи в градски зони са изложени на нива на замърсяване на атмосферния въздух, надвишаващи някои от стандартите на ЕС за качеството на въздуха, а до 96 % от гражданите на ЕС, живеещи в градовете, са изложени на нива на атмосферно замърсяване, които СЗО определя като вредни за здравето. Друга констатация на експертите е, че замърсяването на въздуха обикновено засяга жителите на градовете в по-голяма степен, отколкото жителите на селски райони — гъстотата на населението е фактор, който означава, че повече замърсители се освобождават в по-голям мащаб (например от автомобилния транспорт), а разсейването се постига по-трудно, отколкото в селските райони.

Заключенията на одиторите обаче са, че мерките на ЕС за опазване на човешкото здраве от замърсяването на въздуха не са постигнали очакваното въздействие.

Невена ПОПОВА