Новини - България

Всеки допълнително вложен долар в българското здравеопазване може да донесе 3.4$ възвръщаемост след 20 г.
Прочетена: 148 пъти
Снимка: Pixabay.com

Всеки „умно“ инвестиран допълнително в българското здравеопазване долар може да донесе възвръщаемост от 3,4 долара чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст. Това сочи анализ на Експертния клуб за икономика и политика /ЕКИП/ „Бъдещето на инвестициите в здравеопазване след Ковид-19“ подготвен въз основа на изследване на McKinsey Global Institute от средата на т.г.. насочено към бъдещето на здравеопазването в световен мащаб за следващите 20 години.

 

„Подходът на McKinsey се отличава с икономическата си насоченост – да се погледне на здравния сектор като такъв, в който се инвестира и съответно извлича стопанска полза, вместо да бъде третиран като социална система“, обяснява Стоян Панчев от ЕКИП.

 

Базовата позиция, от която изхожда изследването е, че всяко година 15% от световния БВП се губи в следствие на заболявания. След анализ на близо 200 държави, експертите от McKinsey прогнозират, че 2040 г. с наличните вече интервенции, нивото на заболеваемост на световно ниво може да бъде намалено с 40%, като още от 6-10% спад могат да дойдат от прилагането на медицински иновации, които днес са  все още в процес на разработка. В същото време прогнозите сочат, световните разходи за здраве ще нараснат от около 9 трилиона долара през 2014 г. до 24 трилиона през 2040  г. Конкретно за България, прогнозите са, че разходите за здраве ще нараснат от 8,4% от БВП през 2014 г. до 10,7% през 2040 г.

 

Една от публично представените държави, за които авторите са направили изчисления, е съседна Румъния.

 

„Тъй като за България няма информация, нито в доклада, нито в прессъобщенията около публикуването му, можем да опитаме да пресметнем ефектите за нашата икономика, като съберем данни от нашето стопанство и здравната ни система и предположим, че трансформацията от разходно към инвестиционно здравеопазване ще има подобни резултати. Румъния е балканска страна, членка на ЕС със сходна политическа и стопанска история, като голямата разлика с нас е в населението, но това е фактор, който може относително лесно да се изолира в конкретния случай.“, смята Стоян Панчев.

 

При ситуация, в която България, подобно на Румъния, достигне 37% спад в общото ниво на заболеваемост, то  това ще се отрази като допълнителни 9% БВП през 2040 г.. Разделени на 0,45% годишно увеличение на БВП за целия двадесет годишен период, директният ефект върху нашата икономика от здравната инвестиция, по модела на McKinsey, е 7,2 млрд. американски долара от 2015 г., сочат изчисленията на ЕКИП. Според тях, ако използваме, че размерът на инвестицията в модела за страни като нашата е допълнителен 1% от БВП през 2040 г.(без направени оптимизационни реформи от 22%), то възвръщаемостта за всеки инвестиран долар е 3,4 долара обратно.

 

Икономическото изражение на положителните промени описани в изследването на McKinsey Global Institute са допълнителни 12 трлн. американски долара в световния БВП през 2040 г., 8% скок, който се изразява в допълнителен ръст от 0,4% за всяка година от двайсетгодишния период. Около половината от този ръст се очаква да дойде от по-голямата и по-здрава работна сила, докато другата половина от по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст. Връщайки се върху идеята за нов подход към здравето като инвестиция, от института изчисляват възвращаемост от 2-4 пъти при техния модел на реформа за здравната система.

 

Тези успехи могат да се реализират при т.нар. „сценарий на здравословен растеж“, дефиниран от авторите на изследването.

 

„Можем да кажем, че особено от камбанарията на българското здравеопазване и доминиращите в обществото хигиенно-здравни навици, подобен сценарий ще изисква, освен инвестиции, и  сериозни реформи и най-вече промени на ниво цялостно мислене“, уточнява Стоян Панчев.

 

Той дава пример с промени свързани с 25% намаление на използването на алкохол и други подобни субстанции в следващите 10 години.

 

„Имаме предвидени подобрения в качеството на околната среда, въздуха, общата сигурност и (особено важно в нашия случай) защитата от пътни инциденти с 50%. За да се постигнат успехите, са нужни сериозни подобрения що се отнася до физическата култура, храненето и успеваемост в прилагането на продължаващи терапии. В други аспекти, България може би вече изпълнява достатъчно нужните условия – нивото на ваксинация и спадът в тютюнопушенето, който всъщност произтича основно от преминаването към нови нагреваеми продукти“, уточнява Панчев.

 

Според анализа на McKinsey Global Institute до 2040 г., в следствие на сценария за здравословен растеж, могат да бъдат премахнати на световно ниво до 86% от чревните и 67% от респираторните заболявания, 75% от полово предаваните болести, 61% от родилните проблеми, 57% от хранителните разстройства. В голямата си част (70%) нужните за това интервенции са свързани с превантивна медицина, която е значително по-евтина. Това показва, че допълнителните разходи са относително ниски и дори при определени оптимизации могат да бъдат напълно изплатени.

 

Големите поуки, които можем да извадим за бъдещето от амбициозното проучване на McKinsey и от излизащата напоследък литература, са свързани с все по-нужните трансформации на здравните системи, смятат от ЕКИП. Технически лесните и политически удобните модели от ХХ век не могат да работят с демографския натиск и очакваните иновации на новото столетие. Наистина, мисленето трябва да премине от прост харч, към „умно“ инвестиране от чиста макро консумация към личен интерес и отговорност, обобщават от Експертния клуб за икономика и политика.





Коментари

декември 2020

ПВСЧПСН
 
   

Събития

Няма събития