Всяка година на 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. На този ден обществото се обединява чрез различни инициативи в битката със сърдечно-съдовите заболявания.
Ежегодно 18.6 млн. души умират от проблеми със сърдечно-съдовата система, което е около 33% от всички смъртни случаи в световен мащаб. Най-честата причина за смърт са исхемичната болест на сърцето и инсултът. Данните сочат, че на всеки 20 секунди някой в Европа получава инсулт или инфаркт. Високото кръвно налягане, високата кръвна захар, високият холестерол, липсата на физическа активност, неправилното хранене и тютюнопушенето увеличават значително рискът от проблеми със сърдечно-съдовата система.
България не изостава в тази статистика. Данните сочат, че у нас на всеки 3 човека 2 умират от сърдечно-съдови заболявания (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност). През първите шест месеца на годината у нас 6166 българи са починали от инфаркт, а 23 672 от инсулт сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи. Според статистиката има увеличение спрямо миналата година.
Една от основните цели на Деня на сърцето е колкото се може повече хора да научат за рисковите фактори на сърдечно-съдовите заболявания, за да могат контролирайки ги, да се предпазят. Сред сериозните причини за ранната поява на сърдечно-съдови проблеми е високият холестерол. Данните сочат, че 7 от 10 възрастни в Европа имат висок LDL холестерол, независимо от това, че приемат липидопонижаващи медикаменти.
Фамилната хиперхолестеролемия (ФХ) е наследствено заболяване, което се характеризира с високи нива на т.нар. "лош" холестерол. Когато количеството му е над нормата, това води до появата на атеросклеротични плаки, в резултат на което артериите стават плътни и твърди, а еластичността на стените им се нарушава. Ако част от атеросклеротичните плаки се откъснат, може да се получи съсирек, който да стане причина за инсулт или инфаркт.
Пациентите, страдащи от ФХ, не могат да преработят холестерола, който организмът им произвежда. Заболяването е наследствено и ако човек боледува от него, има много голяма вероятност да се предаде на децата му. Хората с ФХ имат 20 пъти по-висок риск от развитие на ранно агресивно сърдечно-съдово заболяване. Данните сочат, че болните от ФХ в света са около 35 млн. души, като близо 90% от пациентите не знаят за състоянието си и научават за проблема едва след инфаркт.
Основните симптоми на ФХ са подутина или бучки около пръстите, лактите и коленете, наречени „ксантоми“, жълтеникави белези около очите или бяла дъга близо до оцветената част на окото („Аркус корнеалис“), болка в гърдите (стенокардия, гръдна жаба), както и симптоми на преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, например проблеми в говора, слабост на ръка или крак, както и загуба на равновесие.
Заболяването се диагностицира с редовно изследване на общия холестерол, LDL ("лош") холестерол, и нивата на триглицеридите, както и след сваляне на фамилна анамнеза. Препоръчително е първото изследване на нивата на холестерол да стане на възраст между 9 и 11 години. Мъжете на възраст между 45 и 65 години и жените между 55 и 65 години трябва да правят теста веднъж на една-две години, а след 65 години – всяка година. Хората с ФХ трябва да следят нивата на холестерола си по-често.
Лечението на ФХ включва както промяна в начина на живот, така и прием на медикаменти, които намаляват нивото на холестерол в кръвта. Редовните профилактични прегледи и изследването на нивата на холестерол в кръвта са начин за ранно откриване и диагностициране на проблема.
Повече информация за заболяването може да се намери на Фейсбук страницата, подкрепена от Амджен България, Какъв е твоят фамилен отпечатък.