"Следващата гореща вълна вече се надига над Атлантика. Прогнозите са, че Португалия и Южна Испания ще достигнат 43°C тази седмица. Франция и Бенелюкс се готвят за нова гореща вълна. Части от Централна Азия се пекат под 40°C жега."
Това се казва в изявление на регионалния директор на Световната здравна организация (СЗО) за Европа д-р Ханс Анри П. Клуге. В разпространената информация се посочва още:
"Поради този неотложен контекст, вчера свиках спешен разговор за екстремни горещини, който събра представители на 41 държави-членки на СЗО/Европа, както и на Европейската комисия и няколко групи на гражданското общество. С повече от 130 участници, това беше ясен знак за това колко сериозно държавите се отнасят към екстремните горещини като към извънредна ситуация в общественото здравеопазване, а не само като към метеорологично събитие. Дневният ред беше директен: на какво ни научи настоящата гореща вълна и готови ли сме за това, което предстои?
Отговорите разкриха както истински напредък, така и пропуски, които не можем да си позволим да игнорираме.
Какво работи
Плановете за действие срещу жегата спасяват животи. Държавите, които имат въведени планове за действие срещу жегата, реагираха бързо, координираха добре съответните участници и ефективно защитиха своите хора.
Системата за наблюдение на смъртността в Италия, действаща в 45 града, може да предостави на вземащите решения данни в почти реално време по време на кризата. Испания работи директно с медийни партньори, за да подобри начина, по който рискът от жегата се съобщава на обществеността. Австрия активира актуализирания си план, въведе разпоредби за защита от жегата на работното място и обедини национални и регионални координационни структури. В Белгия фазата на най-висока тревога беше задействана едва за втори път от 2020 г. насам. Франция показа как координацията между секторите помогна за намаляване на натиска върху здравния сектор и засилване на по-широкия отговор на жегата. Северна Македония си партнира с екипи на Червения кръст и Червения полумесец, за да достигне до хора без постоянно жилище.
Тези примери са важни, защото могат да се възпроизведат. Инструментите съществуват. Базата от доказателства е солидна. Когато плановете са налице и тествани преди криза, те спасяват животи.
Какво всъщност прави Планът за действие за здравето при жегата
Планът за действие за здравето при жегата е система, свързваща ранните метеорологични предупреждения с реакциите на общественото здравеопазване, планирането на спешните здравни услуги, работата с групи с повишен риск и междусекторната координация между здравните, трудовите, социалните грижи, жилищното настаняване и органите за градско планиране.
Държавите с добре функциониращи планове знаят предварително кой е отговорен за какво, кои групи от населението са най-изложени на риск и при кой температурен праг се активира всяко ниво на реакция. Тази яснота, изградена преди да настъпи гореща вълна, е животоспасяващата разлика между управляваната реакция и реактивната. И тя е такава, която поддържа здравните системи да функционират, без да бъдат претоварени от извънредни ситуации, свързани с жегата.
Къде остават пропуските
Най-фрапантната пропаст от всички е, че по-малко от половината от държавите-членки на Европейския регион имат национален план за действие за здравето при жегата.
Сред конкретните пропуски, посочени от държавите, е, че много хора не осъзнават, че са изложени на личен риск, дори когато е активиран Код „Червено“. Други посочиха необходимостта от повече охладителни съоръжения и по-добра осведоменост за това къде се намират те, включително за бездомните хора, както и необходимостта от осигуряване на устойчивост на здравната инфраструктура към изменението на климата. Някои страни все още се сблъскват с процедурни забавяния при официалното обявяване на топлинни вълни, което може да забави действията в областта на общественото здравеопазване.
В целия регион все още не се достига постоянно до обслужваните лица в условия на дългосрочни грижи, бездомните хора и социално изолираните възрастни хора.
Какво прави СЗО/Европа
Ще синтезираме споделените поуки и ще ги предоставим на всички 53 държави членки. Предоставяме директна техническа подкрепа на няколко държави по отношение на непосредствените им нужди. И оставаме на разположение на всяка държава-членка, която иска да засили своя План за действие за здравето от екстремни горещини, да подобри неговото прилагане или да изгради междусекторни координационни структури, които правят плановете да работят на практика.
От срещата се появи и нещо друго, което заслужава да се спомене. Държавите започват да свързват точките по важни начини. Органите за управление на извънредни ситуации заседават с екипи за здравна политика. Градоустройствените специалисти са на една и съща позиция със служителите на общественото здравеопазване. Министерствата на околната среда разговарят с министерствата на здравеопазването. Тази междуправителствена координация - изградена около споделено признание, че екстремните горещини са заплаха за здравната сигурност, а не проблем на един сектор - е една от най-важните промени, за които видяхме доказателства вчера. Тя обаче е неравномерна и трябва да се насърчава. Но се случва. И това е точно видът структурна промяна, която превръща плана за здравето от екстремни горещини от документ в система, която действително защитава хората.
Работата сега е на два фронта: поправяне на това, което се провали през последните седмици, преди да удари следващата гореща вълна, и изграждане на здравни системи, които не само реагират на екстремни горещини, но и са готови за тях."
