Кабинетът на Бойко Борисов няма да завърши мандата си, стана ясно след втория тур на президентските избори тази неделя. Заради категоричната победа на левия кандидат ген. Румен Радев премиерът обяви, че подава оставка в първия работен ден след вота, и още тази сутрин изпълни обещанието си.

Без премиер, няма правителство, но заедно с това няма и министър на здравеопазването. Това означава, че грандиозната реформа „Москов”, с всички заложени до края на мандата на това правителство промени (2017-2018), или няма да се състоят, или ще „влизат във фризера”. В най-добрия случай – до пролетта, а в най-лошия – за неопределено време.

За хората, които не харсват реформата „Москов”, това може и да е добра новина. Но за сектор с десетки стартирали, но недовършени промени, сценарият може и да е фатален.

Кои са основните потърпевши?

БЮДЖЕТЪТ НА ЗДРАВНАТА КАСА

Въпросът всъщност е какво ще се случи с допълнителните 223 млн. лв., заложени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) догодина?

Според разчетите около  114 млн. лв. от предвиденото увеличение са предвидени за болниците, 47,6 млн. лв. са за лекарства за домашно лечение, 15,5 млн. лв. - за онкомедикаменти, почти 20 млн. лв. - за личните лекари и още 24 млн. лв. - за дентална помощ. С други 25 млн. лв. е увеличен и резервът на касата, който по традиция също се харчи за медицинска помощ.   

Лошата новина е, че мнозинството в оставка вече заяви, че ще оттегли одобрения от Министерски съвет и внесен за обсъждане в Народното събрание (и дори приет на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси) проектобюджет на държавата, част от който е и този на касата. Това означава, че през следващата 2017-а институцията ще трябва да се побере в разходите си от тази година, т.е. да харчи с 223 млн. лв. по-малко.  

Последствията са ясни - личните лекари ще загубят обещаното по-високо заплащане за извършени профилактични прегледи, а зъболекарите няма да могат да извършват третата безплатна стоматологична услуга, въведена от касата през тази година. Болниците няма да получат милионите, с които да обезпечат надлимитната си дейност, а пациентите ще бъдат лишени от над 63 млн. лв. за лекарства. До 316 млн. лв. ще се стопят и заложените 341 млн. лв. в резерва на касата, които според текстовете от проектобюджета трябваше да бъдат предварително разпределени за болнична помощ и медикаменти до края на март 2017 година.

Разбира се, Надзорният съвет на НЗОК би могъл да ги разпредели и по силата на стария закон, но само в рамките на стария резерв от 316 млн. лв. Освен това съществува сериозен риск решенията да бъдат обжалвани в съда от всички представители на медицинското съсловие, които ще бъдат ощетени. Напълно възможно е секторът да поиска касата да изпълни вече дадените обещания, като извади планираните 223 млн. лв. от тазгодишния резерв. Тогава обаче няма да остане и стотинка за т. нар. непредвидени и неотложни разходи. Проблемът е, че лимитите ще продължат да съществуват, а болниците – да харчат повече от предвиденото. В резултат, в края на 2017-а сметките със сигурност няма да излязат, а касата отново ще се завърти в спиралата на милионен дефицит.  

РЕФОРМАТА В СПЕШНАТА ПОМОЩ

За нея през 2017-а Министерството на здравеопазването е планирало една-трета от общия си бюджет или точно 153 921 000 лева. След оттеглянето на проектобюджета секторът ще разполага с 8 млн. лв. по-малко, което на първо място ще затрудни издръжката на персонала.

Без предвиденото увеличение здравният министър няма да може да увеличи заплатите на спешните медици, както обеща, нито да осигури стимули и обучение за парамедиците, които се очаква да подпомагат сектора. Уви, това няма да спре отлива на специалисти и ще постави на карта започналата цялостна реформа в спешната помощ.

Новият стандарт по спешна медицина беше одобрен в средата на годината, а спешните  центрове в страната вече се подготвят за въвеждането на т. нар. триаж – цветните кодове за спешност и подборът на случаите чрез телефонно интервю. Репетира се и изискването линейката да обслужва най-тежко пострадалите до 8 минути, а всеки пациент да стига до болница в рамките на половин час.

Ясно е, че без допълнителен финансов стимул спешните медици едва ли ще се съгласят да участват в реформата. Факт, който е предвиден дори в програмния формат на проектобюджета на здравното ведомство за 2017 година.

В конкретния случай страната ни е изправена пред сериозния риск да загуби 160 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж”, предвидени за строеж, реконструкция и оборудване на мрежата от спешни центрове и техни филиали в цялата страна. Няма да има с какво да се купят предвидените 400 нови линейки, нито с какво да се наемат нужните кадри за изпълнението на критериите, заложени в стандарта по спешна медицина.  

В резултат, може би единствената реформа, която министър Москов успя да стартира в рамките на мандата си, ще „остане във фризера”, за да се подчини на волята на следващия кабинет.

КАКВО СЛЕДВА НА ПРАКТИКА?

Догодина болниците ще работят не само с лимити, но и с пръстова идентификация, което няма да им позволява да харчат повече от предвиденото в бюджета на НЗОК. Разходите им ще бъдат обвързани и с параметрите в Националната здравна карта, което може да им създаде допълнителни затруднения. В резултат Националната листа на чакащите пациенти главоломно ще расте. Само за последните два  месеца броят на хората с отложен прием в болница е нарастнал с близо 30% - от 2916 в края на септември до 4194 в края на октомври.

Ситуацията допълнително може да се усложни, ако в историята останат и прословутите „пакети” на министър Москов. Разделянето на медицинските дейности в основен и допълнителен пакет трябва да бъде въведено с „редакция” на Закона за здравното осигуряване, но без парламент със съответното мнозинство, това едва ли ще се случи. Припомняме, че промяната беше обжалвана от 61 народни представители от опозицията в средата на 2015-а, а Конституционният съд я върна за преработка. Новите текстове отдавна са готови, но все още не са внесени за обсъждане в Народното събрание.

Разбира се, ако всичко това се случи, пациентите с есенциална хипертония ще трябва да се простят с надеждата да получат терапия, реимбурсирана на 100% от здравната каса. Същото важи и за куп други болни, които се надяват НЗОК да стартира нови програми за скъпоструващо лечение.

Под въпрос остава и прясно подписаното споразумение за общ лекарствен пазар с Румъния. Документът дава право на страната ни да договаря заедно със северната ни съседка конфиденциални отстъпки на скъпоструващи медикаменти, за да се справи с недостига и липсата на някои от тях у нас. Ако договорът бъде преосмислен от следващия здравен министър, нищо чудно да станем свидетели на поредния скандал „Ваксинигейт”, а пациентите все по-често да се оплакват от липса на животоподдържащи медикаменти, заради паралелен износ.  

Висящи остават и проектопромените в Закона за лекарствата, които трябва да забранят именно търговията зад граница с медикаменти, които недостигат у нас. Новите текстове позволяват на здравното министерство и здравната каса да регистрират свой държавен дистрибутор, за да доставя всички липсващи продукти. Планирано е също въвеждането на мобилни аптеки, които да обслужват малките и отдалечени населени места, както и денонощен режим на работа и съботно-неделни дежурства на обектите в големите градове, за да може по всяко време пациентите да имат достъп до отворена аптека.

Не е ясно също дали ще има преговори за нов Национален рамков договор (НРД) върху параметрите на бюджета от 2016-а. Правилата за работа в сектора сега са определени в т. нар. „служебен” рамков договор (Решение № РД-НС-04-24-1 на Надзорния съвет на НЗОК), а липсата на нов бюджет по принцип не налага допълнителни промени. Все пак Българският лекарски съюз може и да се възползва от стагнацията, за да договори по-добри условия при старото разпределение на средствата в здравеопазването.

Единствената добра новина в случая е, че догодина няма да влязат в сила последните промени в Закона да бюджет на НЗОК, които  даваха право на касата да прекратява договорите си с изпълнители на медицинска помощ, без обжалването на това решение в съда да спира изпълнението му. Представители на болничния сектор се опасяваха, че тези текстове ще позволят на касата да закрива лечебни заведения. Факт е, че спре ли финансирането им с публични средства до окончателното произнасяне на сада (което може да е след години), на практика ги обрича на фалит.

От тук нататък един Бог знае какво ще се случи с елекронните търгове за лекарства, които уж трябва да пестят болнични разходи, а също така и със задължителните отстъпки от фармацевтичните фирми, които „закърпват” бюджета на касата. Не е ясно нито кой ще покрива огромните дългове на държавните и общински лечебни заведения, нито с какви пари държавата ни ще се издължи на чуждестранните фондове, които поемат разходите за медицинска помощ на българи зад граница. В пълна мъгла е и бъдещето на Фонда за лечение на деца и на разследването, което се води срещу бившето му ръководство.

На този фон едва ли можем да се радваме, защото по-лошо от това кабинетът да приключи спорната реформа „Москов” е опасността да я върне с поне 10 години назад.

Слава АНАЧКОВА