Още статии
по темата
С множество критики и предложения за промени в следващите седмици проектът на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. беше приет на първо четене от пленарната зала. Разходите в сектора бяха одобрени от 98 народни представители от мнозинството, други 51 от БСП и ДПС гласуваха "против", а 5-ма се въздържаха.
Проектът залага допълнителни 223 млн. лв. за здравноосигурителни плащания догодина, но почти сигурно ще бъде ремонтиран между първо и второ четене. Преразгледани обаче ще бъдат не толкова финансовите параметри, колкото новите правила в сектора, които се въвеждат в текстовата част, както и с преходни и заключителни разпоредби.
Най-сериозни критики, например, срещна отпадането на разпоредбата, която не позволяват на НЗОК да прекрати договора си с лечебно заведение, ако то обжалва решението в съда. Поправката въвежда предварително изпълнение на заповедите за прекратяване на договори с изпълнители на медицинска помощ и се появи в проектозакона, за да охранява обществения интерес и здравето на пациентите при регистрирани нарушения в болниците - например, извършени дейности без медицински показания за това, водещи до физическа увреда. Според депутатите обаче текстът върши точно обратното и не само ще наруши достъпа до медицинска помощ, но и може да се ползва като законно средство за закриване на здравни заведения.
"Всъщност, въвеждането на предварително изпълнение си представлява чиста саморазправа с неудобни лечебни заведения. Между първо и второ четене този текст трябва просто да изчезне, защото той е бухалката за рекет и за отстраняване на неудобни лица", категоричен е Димитър Байрактаров от "Патриотичния фронт".
Според колегата му от БСП Емил Райнов пък промяната създава идеалната предпоставка за корупция в сектора - "плащаш, или ти прекратявам договора", което не бива да се допуска. Другата възможност е НЗОК да получи законово право да не се разплаща с договорните си партньори.
"Може би това е начин, по който касата отново да отложи във времето плащания. На всички ни е ясно, че това нещо ще падне в съда и касата ще трябва да плати тези задължения, барабар с лихвите. Само че това ще бъде в следващата година, може би по-следващата, при друг надзор, при друг директор, при друг министър, с друг бюджет ...", сподели опасенията си депутатът от БСП Емил Райнов.
По-сериозният проблем обаче е, че ако текстът бъде одобрен в този вид и потърпевшите лечебни заведения с прекратени договори бъдат подкрепени от съда, здравната каса ще бъде принудена да им плати обезщетения за нанесени финансови вреди и пропуснати ползи от здравните вноски на гражданите.
"С всички законодателни актове трябва да укрепваме доверието в здравната система и в никакъв случай да не остава внушението, че в здравната система на България се вършат само престъпления. Там работят изключително добри специалисти, които ежедневно спасяват човешки животи и на които пациентите могат абсолютно да се доверят", заяви депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, обещавайки да предложи спорните параграфи за редакция между първо и второ четене.
Критикувано беше и запазването на лимитите в болничната помощ. Според народните представители от опозицията тази форма на контрол върху разходите на здравната каса догодина няма да е необходима, тъй като цялата медицинска дейност ще се следи от системата за пръстова автентификация. Лечебните заведения няма да могат да отчитат "фалшиви" пациенти и здравни услуги, което на практика означава, че няма да могат да източват публичния фонд.
Според депутата от ДПС Хасан Адемов пък в бюджета на НЗОК за 2017-а има заложен сериозен дефицит, който не е отразен в разчетите и на практика дебелансира салдото. Например, в разходната част не са вписани 50 млн. лв. за онкомедикаменти, които се прехвърлят от бюджета за тази година. Никъде не е отбелязано, че касата дължи над 190 млн. лв. на чуждестранни здравноосигурителни каси и дружества, както и че общата сума на неразплатените средства на държавните болници вече надхвърля половин милиард лева. Няма ги и 60-те млн. лв. за извършена, но незаплатена надлимитна дейност през 2015 г., независимо че тя е фактурирана и проверена от публичния фонд.
"Съдбата на този проектобюджет е много интересна и може да се опише в стил "иди ми - дойди ми", защото беше подготвен от надзора на здравната каса, след това беше изпратен до министъра на здравеопазването, за да може да влезе в Министерския съвет. Министърът на здравеопазването го върна обратно и този ход на бюджета напред-назад доведе първо до отстраняването на председателя на Надзорния съвет, след това и до оставка на кабинета, в който министър е г-н Петър Москов", обобщи Адемов.
По думите му този бюджет е трябвало да покаже видимите резултати в сектор здравеопазване, но в следствие на неизпълнените обещания от началото на мандата на министъра в оставка, резултатът е "само един отпечатък от злощастното присъствие" на Москов в Министерството на здравеопазването.
След така проведените дебати, народните представители разполагат с две седмици да предложат конкретни промени в текстовете на проектобюджета между първото и второто четене, след което той отново ще бъде подложен на обсъждане в парламентарната Комисия по здравеопазване и в пленарната зала.
Слава АНАЧКОВА
