През есента, с началото на новия парламентарен сезон, в Народното събрание ще бъде внесено предложение за промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, с което да се разреши кръстосаното донорство и в България. Това обяви на среща с журналисти по повод провежданата у нас Втора Европейска конференция по трансплантации и физическа активност директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Мариана Симеонова.

Според сегашното законодателство в България жив донор на бъбрек или черен дроб може да бъде само роднина на нуждаещия се. В много от случаите близките желаят да дарят свой орган, но поради липса на съвместимост операцията не може да се реализира. В подобни случаи в други държави прибягват до кръстосано донорство. При него даден член на семейството не е съвместим с пациента, но  е съвместим с друг нуждаещ се, чиито роднина също не би могъл да помогне на близкия си. Тогава донорите биха могли да дарят орган на съвършено непознат човек като по този начин спасяват и своя роднина.

Темата бе повдигната от проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация при УМБАЛ "Александровска" и председател на Българското нефрологично дружество. Той акцентира върху успехите на страната ни по отношение на бъбречните трансплантации. Първата подобна интервенция в България е извършена през 1968 г. на дете. От тогава досега бъбречно трансплантираните българи са над 1300 като 577 от тях са оперирани в чужбина. Почти еднакъв е броят на трансплантациите от жив и трупен донор.

Най-големият пик на бъбречните трансплантации за страната ни е през 1996 г., когато са извършени 96 интервенции. От 2008 г. насам обаче се наблюдава постепенно увеличение на нивото на трансплантираните в България пациенти.

Друг успех на българските трансплантолози е дългата преживяемост на пациентите и подобряване на качеството им на живот. Така например, жена, с трансплантиран от трупен донор бъбрек, е живяла 32 години след интервенцията и е роила 2 деца. Данните сочат, че у нас са родени  17 деца от жени, които са преживели бъбречна трансплантация.

Проф. Паскалев сподели, че в България вече има и пациенти с трансплантирани последователно по 2 органа – бъбрек и сърце или бъбрек и черен дроб.

За да се развие още повече трансплантологията у нас, според специалиста, трябва да започнат да се извършват трансплантации без съвместимост в кръвните групи на донора и реципиента, както и да се регламентират трансплантациите от жив донор без да е налице родствената връзка. В момента български граждани се подлагат на такива операции в държави, където те са разрешени. Така например, до сега има над 10 българи, които са трансплантирани в чужбина по метода на кръстосаното донорство.

Проф. д-р Вилиян Платиканов, ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, също изрази подкрепата си за разрешаването на кръстосаното донорство у нас, но добави, че то може да помогне за хората, които имат нужда от бъбрек, но не и за всички останали случаи на органно донорство.

По думите му българинът няма нищо против да дарява - той е съгласен да помогне на някого. Точно поради тази причина е изключително важно обществото да е образовано по отношение на трансплантациите.

На Втората Европейска конференция по трансплантации и физическа активност присъстват около 120 души от повече от 15 държави.

По време на откриването стана ясно, че около 50 000 души в Европа чакат за трансплантация на орган. За съжаление, голяма част от тях вероятно няма да доживеят до намирането на донор. Ето защо е необходимо да се реши проблема с дарителството на органи. Освен това е важно да се повиши информираността за необходимостта от водене на активен начин на живот на трансплантираните. Според специалистите физическата активност освен, че подобрява качеството на живот на пациентите, води и до ограничаване на разходите за хоспитализации и лечение.