Надежда Милева, дипломиран специалист по позитивна психотерапия, пред Redmedia с полезни съвети как да се насладим на ваканцията, без да натоварваме организма и психиката с допълнителен стрес.
Много често се случва човек да не може да си почине в периода на отпуската, даже напротив – допълнително се натоварва. На какво се дължи този феномен от психологична гледна точка?
- Според изследвания, има няколко определящи поведението фактора. Единият е свързан с човешката нагласа за "почивка на всяка цена", която обикновено се провокира от предварителни свръхочаквания. Една често допускана грешка, например, е, че в желанието си да изградим представа за чудесната почивка, пренавиваме не само себе си, но също и останалите членове на семейството. На детето се обяснява колко ще е хубаво и как ще намери нови приятели, а на съпруга – как ще се излежава на шезлонга с коктейл в ръка. Когато впоследствие се окаже, че детето няма с кого да си играе, а партньорът предпочита разходките пред плажа, например, това може буквално да ни срине. Ако нямаме чак толкова много свръхнагласи и сме готови за това, че винаги нещо може да ни изненада, няма да страдаме от мисълта, че всъщност не сме имали почивка, защото всичко предварително планирано се е провалило.
Колко време трябва да продължи една ефективна ваканция, за да успее психиката да се разтовари от ежедневието?
- Доказано е, че по-малко от 14 дни са недостатъчни, за да си починем, а повече от 20-25 са прекалено много и след тях ни е много по-трудно да се върнем към работния процес. Проблемът е, че голяма част от хората решават, че ще си починат бързо – ще отидат някъде за 4-5 дни и това ще им е достатъчно да наваксат с ваканцията. Всъщност това им носи още повече умора, защото в първите дни организмът още е в стрес и не може да се подготви за почивката, а когато тъкмо започне да я усеща, тя вече е свършила.
Значи е още по-голяма екзотика да си мислим, че ще можем да комбинираме бързата почивка с част от ангажиментите в работата?
- Абсолютно. Първите няколко дни от една почивка обикновено са времето, през което човек се учи да изключва работата от ежедневието. И ако тя продължи да ни съпътства, психиката изобщо няма да се настрои на ваканционна вълна. Прави се и друга грешка – да се претоварим с работа преди почивката с идеята, че след това ще се посветим изцяло на нея. Само че в този случай удължаваме времето, за което се адаптираме към нея. Обикновено, ако сме работили усилено в продължение на 12 часа, след това ще са ни нужни поне 24 часа, за да се разтоварим. А ако сме работили така цялата седмица или месец, рискуваме изобщо да не усетим дългоочакваната си почивка.
Друга специфична особеност е, че хората, които започват претоварени ваканцията си, обикновено се разболяват. Защото организмът им, който е свикнал да живее под срес, когато остане в покой, не може да схване какво се случва с него и обикновено се поддава на психосоматични проявления.
Това означава ли, че можем да изпаднем в депресия по време на отпуск?
- Да или пък да изпадне в преживяване, че е неуспешен, несправящ се, неполезен ... Ако човекът е много активен в работата, например, и там непрекъснато някой го търси, за да свърши нещо, оставането сам вкъщи, където никой не го търси, може да провокира доста негативни преживявания.
А как си почиват такива хора?
- По приницип формулата е една – успяваме да си починем тогава, когато съумеем да изключим ангажиментите си и да се съсредоточим върху нещо друго. Или казано по друг начин – да се насладим на малките моменти. За това чудесна работа вършат цветовете и природата – зелената гора, синьото море, чистият планински въздух, енергията на слънцето. Или дребни неща, които ни доставят удоволствие, като хубава книга, среща с приятели, игра, разходка и прочие.
Коктейлите и шумните партита до зори могат ли да бъдат в този списък?
- Истината е, че начинът, по който си почиват различните хора, е свързан с възрастови, темпераментни и други особености. Но казано честно, алкохолът е както стимулант за разпускане, така и един доста натоварващ фактор. Когато е в умерени дози и човек се чувства добре обаче, не може да ни навреди.
За много хора ваканцията е свързана предимно със сън и абсолютен покой. Не е ли това идеалната формула за разпускане?
- Не бих казала, че има универсална формула. Но при всички случаи не е добра идея влизането и излизането ни от отпуск да бъде разко. Тоест, от много натоварено ежедневие изведнъж да се озовем напълно бездействащи в кревата и обратно – да насрочим 4 срещи, 6 телефонни разговора и още няколко допълнителни ангажимента още в първия си работен ден след отпуската. Това със сигурност ще докара стрес на организма.
Много по-полезно би било да се настроим на ваканционна вълна и да се занимаваме с любими неща, макар и дребни или не чак толкова интензивни. За целта трябва да се освободим от натрапчивите мисли, с които обикновено оставяме работата си в ръцете на друг за времето, през което ще отсъстваме – ще се справи ли в срок, дали няма да обърка нещо, какви могат да са последствията и други подобни. Работата по принцип никога няма да свърши, затова хората трябва да се научат да я поставят в режим "изчакване", но без да изпитват чувство за вина. Съзнанието им трябва да е съсредоточено върху предстоящата ваканция, а не върху отложените за след това ангажименти. Нещо като да програмират мислите си за почивка.
А как да се спасим от стреса след отпуската, когато трябва да се върнем на работа?
- Първото е да си дадем сметка, че не можем всичко да компенсираме на всяка цена още в първия работен ден. Много по-добре ще бъде, ако си дадем време, през което да разкажем на колегите как е минала почивката, например. Тоест, да донесем част от ваканцията с нас, което ще ни помогне по-плавно да се върнем към ангажиментите си в работата.
Слава АНАЧКОВА
