Необходима е реформа в психиатричната помощ в България, както и да се инвестира в психичното здраве. Тази позиция изрази представителят на Световната здравна организация (СЗО) за България доц. Михаил Околийски по време на дискусионно студио „Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“. Събитието е продължение на стартиралата през изминалата година информационна кампания „Победи депресията“ и е организирано от новосформирана Коалиция за психично здраве в България, в която участници са СЗО – България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, УНИЦЕФ – България, Портал на пациента, Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Асоциация „Грижа за пациента“, Фондация „В помощ на здравето“.
„Ковид пандемията допълнително обърна внимание на психичното здраве, защото много хора развиха тревожност и депресивни разстройства, а хората с психични заболявания ги обостриха. Отделно статистиката показва, че един на пет човека развива някога в живота си поне един епизод на психотично разстройство, а депресията сред хората над 65 години се удвоява. За съжаление трима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ – до три визити на месец при психиатър, психолог или психотерапевт“, обясни проблема доц. Околийски.
Според него е нужно овластяване на пациентите с психична болест, за да могат да влияят на качеството на психиатричните услуги. Най-големият проблем в българската психиатрия е доминиращата властова позиция на психиатъра към пациента плюс отдалечеността на психиатричните болници от големите градове и липсата на психиатрична помощ в общността.
Доц. Околийски подчерта, че в Националния план за устойчиво развитие, финансиран от ЕС, са предвидени 30 млн. лева за модернизиране и развитие на психиатричната помощ в България и за въвеждане на здравно обучение в българските училища, за да се научат децата да се справят с психоемоционалните си кризи и се намали агресията.
„Ако това не се превърне в държавна политика и този път, ако психиатричната помощ остане същата, това ще бъде скандално!“, бе категоричен доц. Околийски.
Проблемът защо все още малко хора търсят професионална помощ при депресия обясни психологът Калина Иванова от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“. За по-голямата част от българите депресията не се разпознава като страдание, изискващо специализирана помощ.
„При страдащите от депресия се нарушава емоционалния живот на човека, спада енергията, снижава се активността на човека и той няма сили да извършва ежедневните си задължения. Но вместо да бъде окуражен да търси помощ, страдащите от депресия чуват: стига глупости, стегни се, мързи те и затова не можеш да станеш от леглото. Малка част от хората смятат, че когато изпитваш какъвто и да е дискомфорт, трябва да потърсиш специализирана помощ", обясни Иванова.
Тя подчерта също, че специализираната помощ при депресивни разстройства не се заплаща от здравната каса. Затова не е достъпна за 75% от страдащите от депресия, и то за най-нуждаещите се – безработни, бедни, социално изолирани хора.
Статистика за страдащите от голямо депресивно разстройство в България и за връзката между депресията и самоубийствата изнесе психиатърът д-р Владимир Наков, дм – началник отдел „Психично здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи. Според данните, 50% от хората с психични разстройства не се лекуват, 6,2% са с пожизнена психична болест, 15% от пациентите на стационарно лечение в психиатриите са с депресия, от нея страдат 10 на 100 000 население в България. Самоубийствата са 1,5% от общата смъртност и най-често на живота си посягат възрастни хора над 70 години. При тях има седемкратно увеличаване случаите на самоубийства.