Новини - България

Проучване: Увеличението на бюджета на НЗОК все още е недостатъчно, за да покрие реалните нетни плащания за медикаменти
Прочетена: 123 пъти

Анализите показват, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Така например 31% от разрешените за употреба терапии между 2017-2020 г. от ЕМА са достъпни за българските пациенти чрез заплащане с публични средства към началото на тази година при средно за Европа 46%. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не са достъпни за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства. Това обяви Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България, на семинар за журналисти на тема „Защо се бавят новите лекарства и как да съкратим чакането за пациентите?“. Организатор на събитието бе Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

 

Чичов представи проучване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) на индикатора за достъп до иновативно лечение в Европа „EFPIA WAIT“. Анализът отчита и различието във времето, необходимо, за да получат пациентите в Европа достъп до нови лекарства. Докато пациентите в Германия чакат около 133 дни, в Дания – 176 дни, в Швейцария – 191 дни, то в България този период е 764 дни.


В периода 2017 – 2020 г. са одобрени за употреба 41 онкологични лекарства. Към 1 януари т.г. всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно ниво на достъп за ЕС до 23 терапии. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия (54), а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.

 

Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health, представи проучване за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017 - 2021 г. Около 30 нови лекарствени продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г.

 

По думите му плащанията на НЗОК за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1% и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти, които са между -6% и -9%. С 12%-16% нарастват плащанията на НЗОК за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022 г. от 7.4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022 г.

 

Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, представи възможностите за подобряване на достъпа до фармацевтична иновация и ефективно управление на бюджета за лекарства. По думите му фармацевтичната иновация ще стига до българските пациенти по-бързо, ако новите лекарства се включват в системата на заплащане от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е сега. Индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност могат да помогнат пациентите да получат бърз достъп до животоспасяващо лечение при приемливо бюджетно въздействие.

 

Денев отбеляза, че бюджетът за здравеопазване нараства значително по-бързо от лекарствения бюджет. Ако през 2017 г. 30% от обществените разходи за здраве са се падали на лекарствата, през 2022 г. плащанията за медикаменти са вече под 23% от общия здравен бюджет, който достига 8.3 млрд. лв. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Същевременно компенсациите и отстъпките, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК, за да покрие разликата между реалните нарастващи нужди на пациентите от лечение и бюджета на НЗОК за лекарства, се очаква за 2022 г. да надхвърлят 20% или 350 млн. лв.

 

„Фармацевтичната индустрия на практика кредитира здравната система, позволявайки й да осигурява лекарствено лечение над възможностите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства неограничено, тъй като при твърде високи нива на компенсации компаниите не само нямат приходи от въвеждането на нови терапии, а на практика реализират загуби.“, каза Денев.

 

За да се гарантира стабилността на лекарственото снабдяване, през 2023 г. бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности на населението. Прогнозите показват, че нужното увеличение на бюджета за 2023 г. ще е 12%. Дори и при такова увеличение отстъпките и компенсациите от компаниите към НЗОК за 2023 г. ще достигнат 370 млн. лв.

 

„Данните показват, че фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. За последните 8 години направените отстъпки от компаниите в полза на пациентите на НЗОК са над 1,500 млрд. лв.“, каза Деян Денев.

 

Той обобщи, че възможностите за подобряване на достъпа до иновативни терапии е свързан и с реализирането на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика, бърз достъп до лечение и комплексна грижа за пациента.





Коментари

октомври 2022

ПВСЧПСН
     
      

Събития

Няма събития