Променя ли се ситуацията с разпространението на повишеното кръвно налягане у нас? Кой боледува повече - мъжете или жените? Свикна ли българинът да следи нивата на налягането си и да взема мерки, когато то е повишено. С тези въпроси се обърнахме към проф. Светла Торбова в навечерието на световния ден на хипертонията.
Проф. Торбова е известен български кардиолог и изследовател на артериалната хипертония с европейско и свeтовно признание. Председател на Българската лига по хипертония.
Проф. Торбова, имате дългогодишни наблюдения върху разпространението на хипертоничната болест у нас. Какво се промени и какво не се промени в тази област през последните години?
- Много неща се промениха, и то в добрата посока. България постигна ниски и по-ниски от средните нива на разпространение на хипертоничната болест. Ще направя сравнение и ще започна с 80-те години на миналия век. Тогава с един голям екип направихме епидемиологично проучване в 4 бивши окръга, което обхвана 700 000 души. Тогава установихме, че при едва 6% от тях хипертонията е контролирана, т.е. постигнати са прицелните нива на артериалното налягане и има резултат от лечението. През 2002 г. процентът вече е 26%, а през 2013 г. е 33%. Разликата е очевидна.
Кой боледува повече – мъжете или жените?
- Известно е, че артериалното налягане се покачва с възрастта. По принцип при мъжете дори и в млада и в средна възраст налягането – дори нормалното и систолното са по-високи. С напредването на възрастта обаче двете криви на разпространение – на мъжете и жените се кръстосват, като по-късно болестта засяга предимно жените.
Ефективният контрол на хипертонията е по-нисък при мъжете в по-млада възраст, в сравнение с този при жените, но с увеличаването на възрастта той става един и същ и при двата пола. Важно е да се знае, че повишаването на артериалното налягане се среща по-често с напредването на възрастта поради факта, че съдовете се променят с течение на времето. Също така има и още една значим фактор е той е наследствеността. При хора, които имат фамилна обремененост, т.е. родственици с високо артериално налягане, рискът да боледуват също е по-висок. Разбира се, има други рискови фактори, доказани от медицината – наднормено тегло, натрупване на тлъстини в коремната област или висока обиколка на талията, силен и постоянен стрес. Тези фактори винаги трябва да се оценяват в съчетание и да не убягват от вниманието нито на лекаря, нито на пациента. Не по-малко важна е и необходимостта от проследяване на терапията, не само от медицинския специалист, но и от самия пациент, който трябва да притежава нагласа и умения за самоконтрол.
Свикна ли българинът да измерва редовно налягането си в къщи и да следи и другите важни параметри на сърдечната дейност – пулс, сърдечен ритъм? Сега има много съвременни апарати с допълнителни функции като AFIB технологията – познават ли ги хората, използват ли ги?
- AFIB технологията е едно технологично постижение, от което има много голяма полза. С нея се откриват тежки аритмии, познати като предсърдно мъждене. Има и още нещо много съществено, свързано с качествените апарати за измерване на налягането, които разполагат с тази функция. Те дават едновременно с това възможност за контрол на пулса, на сърдечната честота. Това е един много важен показател с голяма клинична стойност, и по тази причина е необходимо и важно той да се следи заедно с нивото на налягането, с наличието или отсъствието на нарушения в сърдечния ритъм. В последно време повече хора осъзнават необходимостта да контролират състоянието си по този начин, дано в бъдеще те се увеличават. Що се отнася до нас, специалистите, ние подготвяме ръководство са насоки за измерване на пулса, в което сме включили 10 пункта с най-важните препоръки и опорни точки. В него ще бъдат включени съвети и за разпознаване на аритмиите.
Добре известно е, че предсърдното мъждене е най-разпространената сърдечна аритмия, която може да доведе до тежко усложнение – мозъчен инсулт. Познават ли хората тази опасност, знаят ли как да се предпазят?
- Не, не знаят. А трябва да се разбере от всички, че тази опасност е много голяма и може да доведе до тежка инвалидизация. Всичко това може да бъде предотвратено, ако човек следи налягането си и пулса си, ако проявява инициатива и навреме посети лекар. Предсърдното мъжедене и мозъчният инсулт са много пряко свързани. В същото време е известно, че в 30% от случаите мозъчните инсулти са „глухи“ - т.е. при тях няма изявена симптоматика. Самият факт, че много често при новооткрити хипертоници се установява предсърдно мъждене идва да покаже колко сериозен е проблемът. Тази аритмия увеличава значимо риска от микроемболии и хеморагии, което означава, че освен сърцето, и мозъкът е в риск.
Кои според Вас са отправните точки за бъдещи изследвания, свързани с взаимовръзката между сърдечните аритмии и неврологичните усложнения като мозъчно-съдова болест?
- Отправните точки на бъдещите изследвания са много. В литературата вече се повяват публикации, посветени на изясняването на механизмите на когнитивните увреждания при артериалната хипертония и предсърдното мъждене. Дискутира се и ще се дискутира и в бъдеще дали ритъмът или сърдечната честота оказват по-голямо влияние върху когницията. С една дума очаква се сътрудничеството между кардиолози и невролози да бъде засилено в тази област на изследванията, за да има по-голяма яснота кои терапевтични подходи ще трябва да се изберат, за да се постигне по-добър резултат. Това е едно много голямо поле на научни изследвания и очакванията са много. Механизмите на съдовото увреждане на клетъчно ниво, изясняването на ролята на RAAS системата – всички тези теми ще бъдат предмет на многобройни проучвания с големи кохорти от пациенти и ще ни донесат много отговори.
Невена ПОПОВА