Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Новини - България

Пост-COVID усложненията продължават над шест месеца при повече от 30% от хоспитализираните със SARS-CoV-2
Прочетена: 62 пъти

Острият COVID-19 (дълъг COVID-19) е състояние, което се проявява при хора с анамнеза за вероятна или потвърдена инфекция със SARS-CoV-2 обикновено 3 месеца от началото на COVID-19, със симптоми, които продължават най-малко 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с друга диагноза. Обичайните симптоми са умора, задух, когнитивна дисфункция и други, които оказват влияние върху ежедневието. Симптомите може да са новопоявили се след първоначално възстановяване от остър епизод на COVID-19 или обостряне на първоначалното заболяване. Това каза д-р Валери Цеков, председател на Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ) на пресконференция на тема „Пост-COVID синдром и усложнения“. Събитието е част от националната информационна кампания „По-силни срещу COVID-19”, която се организира от БСИМ в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

 

Симптомите могат също така да варират или да се повтарят с течение на времето. По последни данни на Центъра за контрол на заболявнията (CDC) на САЩ при 13,3% от преболедувалите вируса с пост-COVID-19 той продължава един или повече месеца след заразяване, при 2,5% - три или повече месеца и при над 30% - шест и повече месеца сред пациентите, които са били хоспитализирани.

 

Здравословните проблеми при дълъг COVID-19 са разнообразни: кръвни съсиреци (тромбози), съдови, сърдечно-съдови, дихателни, хематологични, неврологични, бъбречни (остро увреждане на бъбреците, бъбречна недостатъчност), мускулно-скелетни проблеми, нарушено психично здраве, главоболие, „мозъчна мъгла“.

 

„Много от тези състояния се срещат и при заболявания, различни от COVID-19 и нито едно не е уникално за дълъг COVID-19, поради което той е труден за диагностициране“, коментира д-р Цеков.

 

При децата също се наблюдава дълъг COVID-19, но по-рядко (около 2%). Срещаните при тях симптоми са влошено физическо и психично здраве четири или повече седмици след инфекцията със SARS-CoV-2. Проявите са предимно тревожност, уморяемост, главоболие, сърцебиене, болки в мускулите, затруднена концентрация и безсъние, алергичен ринит.

 

По-склонни да развият дълъг COVID-19 са хорта, които са преживели по-тежко заболяването, особено тези, които са били хоспитализирани или са имали нужда от интензивно лечение. В рисковата група попадат и хората, които са имали остри или хронични здравословни проблеми преди вируса, неваксинираните, преживелите мултисистемен възпалителен синдром (МВС) по време на или след заболяването, както и тези със задтруднен достъп до здравеопазване и лечение.

 

„При съмнение за дълъг COVID-19 е нужно без отлагане да се потърси лекарска помощ при общопрактикуващия лекар или специалист със съответната специалност“, каза д-р Цеков.

 

Той припомни, че ваксините дават огромно предимство в защитата на лица и цели общности срещу инфекция и тежко протичане на заболяването. Ваксинираните, които впоследствие са се заразили, са по-склонни да бъдат безсимптомни в сравнение с неваксинираните. Данните показват, че вероятността при ваксинираните да се наложи хоспитализация е над 70% по-малка. Напълно имунизираните, при които има пробив във ваксинацията, са с около 49% по-ниска вероятност да развият симптоми на дългосрочен COVID-19 синдром от неваксинираните.

 

Темата за имунизацията срещу SARS-CoV-2 засегна и проф. Георги Момеков от Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Медицински университет – София. Той припомни какви са различните видове, одобрени за употреба, ваксини, технологиите на създваването им и доказателствата за техните безопасност и ефикасност. Проф. Момеков обърна внимание и на различените видове имунитет – див (от преболедуване), ваксинационен и хибриден (комбинация от първите два), като отбеляза, че най-устойчив на вируса е последният.

 

Той представи данни, според които ваксинационното покритие корелира със смъртността от COVID-19, като в държави с нисък имунизационен обхват, каквато е Бълграия, тя е по-висока. Именно затова, според него, ако бяха изчакани обичйните срокове за клинични изпитвания на ваксините, щетите за обществата, щяха да са свързани с висока смъртност, висока честота на тежко протичаща инфекция с трайни последствия, продължителна нетрудоспособност, изтощаване на здравните системи, засягане на пациентите, изискващи постоянни и спешни грижи, продължаващи мерки тип локдаун с блокиране на икономиката и висока честота на мутации.

 

Националната информационна кампания „По-силни срещу COVID-19” има за цел да повиши информираността на обществото относно SARS-CoV-2 и необходимостта от ваксинация срещу него, да отговори на най-често задаваните въпроси и да промени отношението към имунизацията.

 

В рамките на кампнията е създаден анимиран видео клип, който ще се разпространява в социалните мрежи и медиите, както и ще се излъчва на екраните на метростанциите в София до края на месец юни. Информация за кампанията ще достига до обществото и чрез специален радио спот. Изготвени са и информационни брошури, които ще се разпространяват с помощта на общопрктикуващите лекари. Съдържанието на всички материали е съгласувано с Министерството на здравеопазването. 





Коментари

юли 2022

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития