Традиционното поклонение пред Докторския паметник в София, организирано от Български червен кръст (БЧК) по повод 141-вaта годишнина от Освобождението на България се проведе днес. Преди поднасянето на венците бе отслужена панихида в памет на загиналите, а офицери и гвардейци от Националната гвардейска част отдадоха военни почести. Официалната церемония е в знак на благодарност и признателност към подвига и паметта на загиналите за Освобождението лекари, фармацевти, фелдшери, милосърдни сестри, самарянки и санитари.
„Като военни медици, за нас е особена чест да присъстваме на този ритуал, защото никога не трябва да забравяме откъде произлизат нашите корени“, каза бригаден генерал професор Венцислав Мутафчийски, началник на Военномедицинска академия (ВМА) и добави: „Никога не трябва да забравяме нашата история, защото народ, който забравя историята си, няма бъдеще. Това е и в професионалната сфера. Във военната медицина има силни традиции и въпреки бурното й развитие в последните години, ние не трябва да забравяме откъде сме тръгнали.“
Докторският паметник в София е създаден около 1882-1883 г. по идея на руски лекари – участници във войната, които решават да увековечат паметта на своите бойни другари, загинали при изпълнение на хуманния си дълг. Открива се подписка, в която участват и много българи. Заедно със събраните средства у нас се получава и проектът на руския архитект Антон Осипович Томишко. Главният архитект на София Колар организира построяването на паметника от бял песъчлив камък във формата на четиристенна пресечена пирамида. Върху каменните блокове са изсечени фамилиите и инициалите на 531 души, т. нар. “медицински чинове”, загинали през Освободителната война. Сред тях стои и името на възпитаника на Московския университет, лекаря на Българското опълчение, героя-патриот д-р Константин Везенков. На четирите страни на паметника са обозначени местата, където са загинали най-много медици – Плевен, с. Мечка, Пловдив и връх Шипка.
