Още статии
по темата
Болничната и извънболничната помощ ще продължат да работят с финансовите ограничения, наложени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и през следващата 2017 година. Такова е окончателното решение на народните представители, които приеха на второ четене Закона за бюджет на публичния фонд за догодина.
Депутатът от АБВ Георги Кючуков предложи през първото тримесечие на 2017-а разходите на лечебните заведения да не се лимитират, а след този период ограниченията да се върнат само, ако бъде отчетено преизпълнение на бюджета на НЗОК.
По думите му през последните 4 години броят на хоспитализациите остава непроменен - около 2 млн. годишно, а гаранцията, че болниците няма да злоупотребяват с тях, ще бъде въведената система за пръстова автентификация. Кючуков цитира и последните данни на Министерството на здравеопазването, според които след въвеждането на "сканирането" броят на приетите пациенти за лечение е намалял с над 8 000 души само за 15 дни.
"Ние не можем да лимитираме реалното лечение на хората, които имат нужда от него. Затова предлагаме един тримесечен пробен период, в който болниците да се разгърнат и ако няма ръст на разходите, лимитите да отпаднат", опита се да убеди колегите си Кючуков.
Депутатите обаче не подкрепиха идеите му и гласуваха "за" оставането на лимитите.
Народните представители не одобриха и друго предложение на Кючуков - служителите от системата на отбраната, МВР, ДАНС, ДАР, заедно с прокурорите, следователите и съдиите да заплащат сами здравните си осигуровки. В момента вноските за тях се плащат от държавния бюджет и догодина ще бъдат в размер на 60% от минималната осигурителна вноска за страната.
"За каква солидарност говорим, когато хората с по-малки доходи пълнят бюджета, а тези с повече средства, са освободени от това задължение", коментира Кючуков.
Според собствените му изчисления, ако този контингент от хора със средна заплата около 1500 лв. поеме сам здравното си осигуряване, държавата ще спести 24 млн. лв. разходи за осигуровки, а от собствени вноски в бюджета на касата ще постъпят 106 млн. лева. Според Кючуков парите могат да се ползват за медицинските дейности и консумативи, които гълтат най-много средства, както и за да се изплати надлимитната дейност на болниците за 2015 година. Мнозинството в пленарната зала обаче не подкрепи предложението.
Накрая депутатите спазиха обещанието си да "задраскат" от проектобюджета поправките в Закона за здравното осигуряване, които даваха право на НЗОК да прекратява договорите си с изпълнители на медицинска помощ, без оспорването на това решение в съда да спира изпълнението му. Текстът беше предложен от надзора на здравната каса, за да се гарантира здравето и безопасността на пациентите при констатирани нарушения в болниците. Депутатите от всички парламентарни групи обаче споделиха опасенията си, че това ще даде право на касата да се саморазправя с лечебните заведения по свое усмотрение, затова промяната отпадна преди второто четене на проектобюджета.
Модифициран беше и текстът, касаещ разпределението на резерва на НЗОК през 2017 година. Предвидените в него 341 млн. лв. ще могат да се отблокират от Надзорния съвет на касата след 31 март и само при условие, че дотогава има приет Национален рамков договор за 2017 година. В случай, че Българският лекарски съюз и представителите на НЗОК не постигнат споразумение по параметрите на договора, Законът за бюджет на НЗОК допуска въвеждането на "служебен" такъв, с решение на надзора на публичния фонд.
Непроменени остават финансовите параметри в приходната и разходна част на бюджета за здраве догодина. Публичният фонд ще раполага с балансирано салдо от 3 452 816 000 лв., от които 3 032 000 500 лв. ще бъдат предназначени за здравноосигурителни плащания, което е с 223 млн. лв. повече от 2016-а. Болниците ще разполагат с над 1,45 млрд. лв., личните лекари с 200 млн. лв., специалистите - с 211,4 млн. лв., а денталните лекари - с 147 млн. лева. За лекарства са планирани почти 800 млн. лв., а за медицински изделия - същата сума от 80 млн. лв., както тази година.
Слава АНАЧКОВА
