Националният рамков договор (НРД) 2020-2022 беше подписан между Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Български лекарски съюз (БЛС) в Министерството на здравеопазването в началото на седмицата.

Медицинска помощ

В частта за медицинската дейност в НРД е записано, че болничното лечебно заведение не може да заплаща по-малко от 80 на сто от половината от месечния му приход за заплати на лекари и специалисти по здравни грижи, от които 80 на сто: 64% за лекари и 36% за специалисти по здравни грижи. Увеличени са цените на 251 клинични пътеки и 7 процедури средно с 14%. Намалени са обемите със 7 на сто. Лекар без специалност ще има право да извършва дейности под субординирана координация на лекар със специалност. При надвишаване на регулативния стандарт, който е определен за профилактика на общопрактикуващия лекар, няма да се налагат глоби и той няма да бъде лимитиран. Отпада регулацията и за изследванията при профилактика. Увеличени са средно с 18% цените на медико-диагностичните дейности, както и със 7 на сто цените в специализираната извънболнична медицинска помощ за първичен преглед, първичен профилактичен преглед по програма „Майчино здравеопазване“, вторичен преглед, медицинска експертиза и др. В НРД няма да има промяна по отношение на изписването на терапиите за хронично болните пациенти. В чл. 49 е добавено предложението на общопрактикуващите лекари, че се работи по Наредба 4. Освен това личните лекари ще могат да правят профилактични прегледи на пациенти, които са ги потърсили и по други поводи.

В частта за медицинската дейност НРД може да бъде анексиран при възникване на спорни моменти, когато промените са в полза на пациентите, уточняват от здравната каса.

Възнагражденията

След подписването на НРД 2020-2022 между НЗОК и БЛС здравният министър Кирил Ананиев съобщи, че Министерството на здравеопазването е предложило проект на промени в Закона за здравното осигуряване, които дават право да бъдат заложени изисквания относно  структурата на разходите за персонал. Законовите изменения вече са в Министерския съвет и ще бъдат гласувани на заседанието в петък. Министърът обясни, че рамковият договор вече предвижда не по-малко от 50% от приходите, които има лечебното заведения, да отиват за разходи за персонал.

Като пример Ананиев посочи, че ако приходите на лечебното заведение са 1 млн. лв., от тях не по-малко от 500 хил. лв. трябва да отидат за разходи за персонал. От тези 500 хил. лв., не по-малко от 80%, т.е. 400 хил. лв. ще отидат за възнаграждения на професионалистите по здравни грижи и лекарите при съотношение 1:1.6. Здравният министър даде и друг пример: ако медицинската сестра взима 1000 лв., лекарят ще взима 1600 лв., като уточни, че и при двете суми говорим за "не по-малко".

Кирил Ананиев изрично подчерта, че в случая става въпрос за формиране на разходите за възнаграждения като цяло на професионалистите по здравни грижи и на лекарите. Конкретните заплати на медицинските специалисти в отделните лечебни заведения ще се определят на база вътрешните правила, одобрени от колективния орган и от самото ръководство на болниците.

"Това, което мога да правя аз като ръководител на 62 болници, е да правя проверка дали се изпълняват тези изисквания. Освен това, лечебните заведения са длъжни да представят тези свои вътрешни правила на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и ако тя установи, че не се спазват правилата, независимо от формата на собственост, ние имаме право да излезем с предписания и да отстраним това несъответствие“, каза Ананиев.

Към момента около 90% от държавните болници вече са покрили началните основни заплати по Колективния трудов договор (КТД). От останалите държавни лечебни заведения има уверение, че при тези правила и при увеличените приходи, които ще имат от болничната дейност, ще постигнат нивата, заложени в КТД.

Предстои промяна в Закона за лечебните заведения, така че новите правила за формиране на разходите за персонал да важат за всички болници, включително и частните, обясни д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на НЗОК. По думите му разходите за администрация и друг персонал в лечебните заведения също ще се разпределят по вътрешни правила.

"Това, което подписахме днес, дава тласък за решаване на проблема. Още през февруари-март, когато започнат да действат и видим какво се случва, ако трябва ще се коригираме, включително и разпределението, но трябва да бъдат достигнати минималните нива в КТД. Всичките ние ги очакваме и предполагам, че това ще се случи", посочи още д-р Кокалов след подписването на НРД.

Министър Кирил Ананиев увери, че всичко предвидено ще се случи в кратки срокове и няма да има никакво забавяне.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров заяви, че са финализирани конструктивни и успешни разговори за НРД 2020-2022.

"Аз мога да кажа, че нашите забележки, които съборът ни беше гласувал във връзка с публикувания текст на НРД за обсъждане, са изчистени. Те са приети и в член 49, за който ставаше въпрос за начина за изписване на лекарства и за профилактичните прегледи при общопрактикуващите лекари. Имахме предложения за цените на 5-6 пътеки и те са приети и няма проблем", заяви още д-р Маджаров.

Дентална помощ

Договорът за дентална помощ, подписан с Български зъболекарски съюз, регламентира разширяването на възможностите за възстановяване на функцията на дъвкателния апарат с цяла плакова зъбна протеза (съответно - по една за горна и долна челюст), като отпада възрастовото ограничение за тези дейности. Досега от услугата можеха да се ползват пациенти на възраст 65-69 години включително. Включването на дейностите по възстановяване на функцията на дъвкателния апарат с цяла плакова зъбна протеза за всички възрастови групи ще допринесе за подобряване на показателите на тяхното здраве, както и за преодоляване на тоталното обеззъбяване, коментират от НЗОК. Средствата за дентална  помощ за 2020 г. са 179 800 000 лв., което е с 12,8 мил. лева повече от предходната година. Предвидена е възможност лекарят по дентална медицина да провери чрез предоставената услуга на НЗОК извършените и отчетени в НЗОК дентални дейности на гражданите, като отпада досегашното ограничение за времеви период.