Надежда Цекулова е журналист, посветен на здравеопазването вече повече от 10 години. Подкрепяла е не една социална кауза и беше дългогодишен член на Обществения съвет към Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД).

След публичните арести на бившето ръководство на фонда от 20 април 2016 г. и последвалите промени в правилника за работа на институцията, Надежда даде гласност на всички проблеми около този процес. Заедно с неправителствени и пациентски организации защитаваше интересите на децата, нуждаещи се от лечение у нас и в чужбина, и участва в организацията на два от протестите пред Министерството на здравеопазването.

В края на годината Българският хелзински комитет й връчи наградата "Човек на годината" за принос към правата на човека и правозащитността, заради дейността й по изобличаване на нередностите, извършвани от българските власти във Фонда за лечение на деца.

На прага на новата 2017 година с нея си поговорихме за важната роля на "Човека" с главно Ч, за баланса между обективност и емоции в журналистиката и за новите предизвикателства пред здравната система догодина.

Наде, какво е за теб наградата "Човек на годината"?

- Чувствам го като много голяма отговорност. Хората, които са близо до мен, знаят, че по принцип нямам цедка на езика, но от наградата насам полагам огромни усилия да се държа прилично. Едно такова признание задължава и не можеш да си позволиш да предадеш доверието, което ти е било гласувано.

Това означава ли, че занапред няма да бъдеш толкова критична и ще внимаваш по какъв начин предаваш посланията си?

- Не мисля, че ще бъда по-малко критична. Може би ще се опитам да бъда по-малко цинична, защото си признавам, че има моменти, в които ми се струва, че възпитаните изразни средства просто не са достатъчни. Събитията до такава степен надвишават моята морална и ценностна поносимост, че коментарът за тях не се вмества в допустимия публичен език.

Как Фондът за лечение на деца се превърна в твоя кауза, за която получи и наградата "Човек на годината"?

- Стана съвсем случайно. Интересувам се от събитията около фонда още от самото му създаване и винаги съм се занимавала с тази тема с особени чувства като журналист. В деня след арестите на 20 април се почувствах задължена да разкажа всичко, което знам за настоящата ситуация. Направих го в ролята си на бивш член на Обществения съвет и на човек, който достатъчно дълго се е занимавал с тази тематика, знае как са се случвали до този момент процесите и кои лица какви роли са изпълнявали. Седнах и написах един текст – той беше доста четен и препечатван. И някакси публичността ме намери сама и после вече нямаше как да се върна назад.

Доволна ли си на отзвука, който последва?

- Явно има достатъчно много хора, които смятат тази тема за важна и интересна и искат да знаят повече и да чуят повече гледни точки по въпроса. Дали ми се доверяват е тема на друг разговор, но очевидно искат да знаят повече. Не съм доволна от това, че всичко, което казахме и направихме аз и останалите хора, които бяха активни по темата през последните месеци, не доведе до никакъв позитивен резултат.  

Защо според теб се получи така?

- Защото на най-високо политическо ниво има абсолютна резистентност към посланията, които ние изпращахме от една страна и към факта, че се извършват откровени престъпления от друга. Или ако трябва да го кажем на един по-достъпен език – на ръководството на здравно министерстов или не му пука, или това е била целта.

Има ли друга кауза в здравеопазването, към която си по-съпричастна като журналист?

- Такава кауза, по която дори се опитвам да бъда активист, касае правата на бременните и раждащи жени у нас. Смятам, че в тази област също има много сериозни пропуски. Няма да дам за пример конкретна практика, ще дам последствие. България е сред европейските държави, които са в челото на черната статистика за перинатална и неонатална смъртност. Всъщност бебетата, които загиват преди или около раждането си, са два пъти повече от средното за Европа. Това означава, че качеството на нашите грижи за бременните и раждащи жени и техните бебета не е на необходимото ниво. Какви са причините и къде конкретно се спъваме, е работа на институциите да разберат. Друг е въпросът, че те явно не искат да го разбират, защото очевидно настоящият модел им е удобен.

С кой от многобройните проблеми на здравната система ти се е налагало да се сблъскваш като пациент?

- Ще разкажа една от последните ми случки, която беше изключително забавна, но само благодарение на щастливата развръзка. През лятото направих бъбречно възпаление, за което основната физиологична причина са т. нар. смъкнати бъбреци – състояние, което се среща при голям брой от жените, особено при раждалите. Лекуващият ми лекар ми предложи терапия, която бих определила като консервативна – медикаментозно лечение, гимнастика за стягане на мускулатурата на коремната стена, да кача 2-3 килограма, за да натрупам мускулна маса в тая област... Поради характерното си професионално недоверие, аз реших да потърся второ мнение – няма да казвам при кого, защото е известен специалист в своята област. Той ми предложи скъпоструваща операция, но не в държавната болница, в която работи, а в частната клиника, в която оперира. С обяснението, че това е единственият вариант за мен и всичко останало просто няма да сработи. След този разговор си тръгнах с усмивка и с усещането, че съм много голяма късметлийка. Защото вероятно има много други пациенти, които намират хилядите левове, които им поискат, и се подлагат на ненужни операции, защото някой е решил, че ще използва страданието им да си пълни джоба.

В този ред на мисли трудно ли е да си здравен журналист и да останеш обективен на фона на чисто човешките си преживявания?

- Без значение дали си журналист в здравеопазването или в някой друг ресор, обективността винаги е предизвикателство. В крайна сметка всички сме хора, сблъскваме се с различни ситуации и не можем да избягаме от личния си опит и от факта, че пречупваме света, който възприемаме, през това, което лично сме преживели. Винаги съм полагала усилия да бъда максимално обективна, но сигурна съм, че вероятно не винаги ми се е получавало.

Според теб има ли положителна страна здравеопазването в България? Негативната всички я знаем...  

- Не мога да претендирам, че познавам много добре различните системи по света, за да си позволя да давам крайни оценки. Но мисля, че българското здравеопазване все пак е относително достъпно от гледна точка на това, че ако имаш нужните средства и нужните контакти, можеш да си осигуриш достъп до специалист в рамките на часове.

Накрая не мога да не те попитам какво очакваш от следващия здравен министър?

- Очаквам от новия екип на здравното министерство да отличава добро от зло, давайки си ясна сметка, че това е абсолютно базисно изискване, то е много ниско. Но след всичко, което преживяхме през последните две години, летвата не е смъкната, тя е заровена. Така че ако имаме един относително компетентен и базисно почтен човек за здравен министър, това ще бъде добър напредък за системата. И възможност поне да изровим летвата от пясъка.

Слава АНАЧКОВА