Всички болници с договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), независимо дали са държавни, общински или частни, отново да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки. Това предлагат от "Прогресивна България" с промени в Закона за обществените поръчки и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, пише Mediapool.bg. Идеята се връща на дневен ред, докато България е заплашена от дело пред Съда на ЕС именно заради изключването на частните болници от режима на обществените поръчки.

Депутатът Георги Илиев обясни, че предложенията целят да отпадне разграничението според собствеността на лечебните заведения и всички болници, които получават средства от НЗОК, да бъдат поставени при еднакви правила за закупуването на лекарства и консумативи.

"Законът за лечебните заведения изрично предвижда, че лечебните заведения са еднакви и равнопоставени, независимо от своята собственост. Практиката показа, че частните лечебни заведения заобикалят Закона за обществените поръчки и това водеше до различни цени на едни и същи медикаменти за плащане от касата", заяви Илиев.

Втората промяна предвижда нерегистрираните лекарства да се купуват с централизиран електронен търг и рамкови споразумения между лечебните заведения и централния орган за възлагане.

"Това ще уеднакви цената и ще определи пределна такава във всички лечебни заведения. По този начин ще спре порочната практика едно лекарство в една болница да се купува за 50 евро, а в друга на десетократна и стократна цена", коментира Илиев.

Предложението идва на фона на продължаващия спор между България и Европейската комисия за режима на обществените поръчки в частните болници, припомня Mediapool.bg. През декември 2025 г. Европейската комисия съобщи, че завежда дело срещу България пред Съда на Европейския съюз заради неправилното транспониране на европейските правила за обществените поръчки. Според ЕК българското законодателство неправомерно изключва частните лечебни заведения от задължението да прилагат процедурите по обществените поръчки, въпреки че повече от половината от финансирането им е публично.

Според ЕК това противоречи на европейското определение за "публичноправна организация", което обхваща и субекти, които не са държавни, но се финансират основно с публични средства.

Процедурата срещу България започна още през януари 2019 г. Въпреки многократните препоръки на Европейската комисия страната да промени законодателството си, това така и не се случи. Макар през годините да бяха подготвяни законодателни изменения, те не бяха окончателно приети от парламента под давление на силен лобистки натиск.

Пълният текст четете в статията на Mediapool.bg.