Парламентът окончателно върна финансовите лимити на болниците с приети на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), пише Mediapool.bg. Първоначалната цел на предложените от БСП промени в ЗЗО беше да се регламентира длъжността втори подуправител на Здравната каса, но в последния момент по предложение на ГЕРБ беше прокарана и поправката за лимитите на болниците. Тя беше подкрепена от партиите от управляващото мнозинство ГЕРБ, БСП, ИТН, както и от ДПС-"Ново начало" на Делян Пеевски. Според приетите текстове лечебните заведения ще бъдат задължени да се се вместват в стойностите, които са им определени в договорите с НЗОК за съответната година. Здравната каса ще плаща на болниците в рамките на тези стойности и в рамките на бюджета си, като се отчитат и средствата в резерва. Така на практика се въвеждат нови лимити на болниците след отмяната им от Конституционния съд (КС) през април миналата година.
Поправката беше предложена от ГЕРБ "на пожар" след като управителят на НЗОК Петко Стефановски информира депутатите за очакван в края на годината огромен преразход в перото за болнична помощ от най-малко 270 млн. лева.
Болниците започнаха да отчитат огромна по обем дейност пред НЗОК след като през април 2024 КС отмени действащите дотогава финансови лимити на болниците. В мотивите си тогава съдът посочи, че лечението на пациента "тежи еднакво" на НЗОК с лимити или без, което обаче не се потвърди на практика.
След отпадането на лимитите през миналата година болниците генерираха 200 000 хоспитализации над планираното, достигайки 2.3 млн. хоспитализации и формирайки преразход от над 400 млн. лева. Отделно, част от дължимата на болниците "надлимитна дейност" от 146 млн. лева беше прехвърлена за разплащане през тази година. Това натовари сериозно бюджета за тази година, който трябваше да изчисти първо старите плащания и същевременно започна да трупа нов преразход.
Финансовото бреме се отлага до ново произнасяне на КС
Депутатът от ПП-ДБ Александър Симидчиев каза, че неговата група няма да подкрепи поправката, защото с нея само се премества финансовото бреме с година напред, когато КС ще анулира промените. По думите му контролът на разходите трябва да става по механизъм, който не е противоконституционен и припомни, че от ПП-ДБ са предлагали такива мерки като например уведомяването на пациентите с sms за отчетените на тяхно име дейности. По думите му със сегашната поправка болниците няма да получат парите си от надлимитната дейност през тази година, но след като текстът отново бъде отменен от КС, парите ще бъдат дължими от НЗОК.
Васил Пандов (ПП-ДБ) заяви, че сегашната поправка юридически има същите последици като отменените от КС лимити и начинът, по който се приема е уязвим, защото се гласува директно на второ четене.
"Догодина или по-догодина отново от бюджета на НЗОК ще бъдат заплатени тези дейности на всички лечебни заведения с лихва от 10% и с разноските по делата на болниците", коментира Пандов.
Асен Василев (ПП-ДБ) предложи този текст да не се приема, а да се търси трайно решение на проблема, но това не се възприе.
Срещу връщането на лимитите в пленарната зала в четвъртък възразиха и от "Възраждане" и Алианса за права и свободи (АПС) около Ахмед Доган.
Мнозинството прие и създаването на новата длъжност втори подуправител на НЗОК, който трябва да бъде избран в срок от три месеца след влизането на закона в сила.
Пълният текст четете на сайта на Mediapool ТУК.
