Работещите в Центровете за спешна медицинска помощ лекари и фелдшери, както и лекари от други лечебни заведения отказват да констатират смъртта на пациенти и да издават актове за смърт. Това се случва дори след като самите те са установили, че пациентът е починал. Мотивът – „това е единствено и само задължение на ОПЛ (бел. р. – общопрактикуващите лекари) или както се се изразяват – „личния лекар“. За тази практика алармира Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) в писмо до министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, неговият заместник д-р Бойко Пенков и подуправителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Иванка Кръстева.
От сдружението припомнят, че констатирането на смърт е регламентирано в Наредба 14 на Министерството на здравеопазването, където се посочва, че тази дейност се извършва от лекар, а при липсата на такъв от фелдшер, а установилият смъртта попълва „Съобщение за смърт“.
„Явно е, че установяването на смъртта и издаването на съобщение за смърт не е задължение и ангажимент единствено и само на ОПЛ. Такова не произтича от нито един нормативен документ.
Факт е и че ОПЛ са в обективна невъзможност да извършват изцяло тази дейност, дори да им беше вменена. Например, през нощта, при отсъствие от населеното място, ако човекът е починал в друг град или държава и др.
Считаме, че съществуващата наредба достатъчно флексибилно урежда проблема, но е необходимо да се спазва“, посочват джипитата.
Пълният текст на писмото може да се прочете ТУК.
