По повод Международния ден на чистия въздух за синьо небе – 7 септември, лекари от различни специалности призовават за подобряване качеството на въздуха в страната.  Те се обединяват в Лекарска мрежа „Въздух за здраве“, която е дългосрочен проект на Сдружение „Въздух за здраве“. В инициативата участват специалисти от София, Перник, Стара Загора и Видин.

Чрез видео обръщения медиците обявяват участието си в мрежата и настояват чистотата на въздуха, да се разглежда като значим здравен проблем, който може да бъде предотвратен с усилията на обществото и държавата.

Д-р Пейо Мишев от Клиниката по сърдечно-съдова хирургия, УМБАЛ “Лозенец“, обръща внимание на връзката на атмосферните замърсявания и последствията за сърцето, кръвоносните съдове и кръвното налягане. Според него последствията се проявяват като остри и хронични сърдечно-съдови заболявания и за това препоръчва лекарите, да отчитат екологичните фактори при диагностиката и лечението на пациентите.

Според д-р Димитър Кехайов, специалист УНГ и отоневрология, е необходимо правителствените структури да се ангажират с подобряването на обществения транспорт, за да се намали замърсяването на въздуха.

Проф. Анжелика Велкова, ръководител на катедра „Социална медицина“, МУ-София, смята, че решаването на проблема с мръсния въздух трябва да се търси в промяната на енергийните източници за отопление, транспортния трафик и индустриалните замърсители.

За дерматолога д-р Михаил Михайлов чистият въздух е кауза. Той обяснява, че кожата която е  най-големият орган в човешкото тяло, също се влияе от атмосферните замърсявания като фините прахови частици, азотният оксид, озонът. Той призовава хората да имат активно отношение към  подобряването на въздуха, като избират екологичен начин на придвижване и отопление.

Детският пулмолог и педиатър доц. д-р Рада Маркова обръща внимание колко са уязвими децата на атмосферното замърсяване. Тя посочва, че се наблюдава ръст на хроничните и острите респираторни заболявания в тази възрастова група. Съветва родителите в дните с повишено замърсяване на въздуха да не извеждат децата продължително време навън, както  и да използват пречистватели за въздух в домовете.

Д-р Веселина Никифорова, общопрактикуващ лекар, споделя, че в дните със замърсен въздух потокът от пациенти с хронични белодробни болести в кабинета й се увеличава многократно. За нея е важно да се разработят национални политики, които да водят до подобряване чистотата на въздуха, до екологично чисто отопление и транспорт.

Д-р Евгения Дамеска, специализант по вътрешни болести в УМБАЛ „Св. Анна“, припомня че хронично болните пациенти са много потърпевши от мръсния въздух. В същото време се наблюдава увеличение на случаите на тежките пневмонии при младите хора. Тя призовава да се направят повече велоалеи в градовете, както и да се дискутират много сериозно проблемите със замърсяването на въздуха.

Последствия от замърсяването на въздуха могат да бъдат снижени,  дори и с малки подобрения в качеството на въздуха. Това може да намали хоспитализациите, дните в болничен, както и здравната тежест върху бюджета, смятат от Лекарска мрежа „Въздух за здраве“.  В дни с повишено замърсяване на въздуха обажданията към Спешна помощ се увеличават с 10%, сочат данните от  първото българско изследване за влиянието на атмосферното направено през 2019 г. от Сдружение „Въздух за здраве“. Колкото по-ниски са нивата на замърсяване на въздуха, толкова по-добро ще бъде сърдечно-съдовото и дихателното здраве на населението, както в дългосрочен, така и в краткосрочен план, посочват от сдружението.

Според данни на СЗО, в България умират 15 000 души годишно вследствие на замърсения въздух. Замърсяването на въздуха е най-сериозният екологичен и здравен проблем в ЕС. По оценка на Европейската агенция за околна среда то предизвиква всяка година преждевременната смърт на около 400 000 души в ЕС. България е една от държавите в Европейския съюз с най-много смъртни случаи, свързани с въздушното замърсяване.

От Лекарска мрежа "Въздух за здраве" призовават за изработването и прилагането на политики за управление на градовете, които реализират решения за превръщането им в здравословни места за живеене (прогнозите сочат, че през 2050 г. близо 80% от населението на Земята ще живее в градовете).  Тези решения трябва да са дългосрочни и последователни, а в центъра им да е общественото здраве.