Фондация „Експерти срещу рака“ представи днес исканията на хирурзи-мамолози в България, свързани с новите тенденции в лечението на рака на гърдата и необходимостта от промяна на клиничните пътеки.

На провела се в събота, 5 октомври, кръгла маса на тема „Онкопластична хирургия на гърдата“ с участието на близо 50 хирурзи на млечната жлеза, е изготвено становище с конкретни предложения. То ще бъде внесено в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Министерството на здравеопазването, Български лекарски съюз (БЛС) и Българско хирургическо дружество (БХД).

Д-р Красимир Шопов, хирург в Клиниката по хирургия към УМБАЛ „Александровска“ и съосновател на Фондация „Експерти срещу рака“, представи исканията на медиците като подчерта, че те са изготвени на база на съвременните стандарти за хирургично лечение на онкологично заболяване на гърдата.

Едно от предложенията на лекарите е за разделяне на клиничната пътека (КП) за хирургично лечение на онкологично заболяване на млечната жлеза – 193, на две подпътеки – 193.1 и 193.2. Идеята е в едната да се включват всички биопсични хирургични интервенции, хистологична верификация, хормонален статус и HER2 рецепторен статус, доуточняване за HER2, както и стадирането на заболяването, а в другата - оперативните интервенции.

Второто предложение е да се осъвремени остойностяването на хирургичното лечение на млечната жлеза.

„Отчетоха се завишените разходи според съвременните стандарти в  хирургичните Клиники за лечение на млечна жлеза, както разходи за апаратура, консумативи, клинични и патологоанатомични изследвания“, обясни д-р Шопов.

Според медиците заплащането от страна на касата за клинична пътека 193.1 трябва да се остойности на 800,00 лв., на клинична пътека 193.2 – на 2000 лв. В становището си експертите искат увеличение на цената други две клинични пътеки – КП 194 „Оперативни интервенции върху гърда с локална ексцизия и биопсия“ – на 800 лв. и на КП 200 „Реконструктивни операции на гърдата по медицински показания след доброкачествени и злокачествени тумори, вродени заболявания и последици от травми и изгаряния“ – на 1890 лв. Лекарите настояват още да се осигури допълнително заплащане на интраоперативната лъчетерапия, като освен цената на клиничната пътека да се осигурят още 2700 лв., както и за двойно заплащане на цената на КП 193.2 при двустранна мастектомия.

Друго предложение на специалистите е НЗОК да поема един или два импланта при пациенти, на които е направена мастектомия (едностранна или двустранна) и е възможна реконструкция на гърдата.

Лекарите настояват да се въведе и компетентност за хирурзите и за хирургичните клиники, като се предвидят минимум биопсии и минимум брой операции на гърдата за онкологично заболяване.

Д-р Росица Кръстева, специалист по медицинска онкология и началник на Онкологичен център „УниХоспитал“, отбеляза, че при всеки един тумор трябва да се извършва молекулярна диагностика, тъй като начините за лечение се определят според съответния тип рак. Според нея в България трябва да се наложи практиката преди да бъде опериран пациент да му бъде направена биопсия, да се изследва характеристиката на тумора и едва тогава да се преценява кое е най-правилното лечение. Необходимо да се прилагат всички възможности за локално лечение, тъй като при някои пациенти дори не е нужно да се стига до операция, обясни д-р Кръстева.

Д-р Захари Захариев, началник на Отделението по лъчелечение към „УниХоспитал“, представи предимствата на интраоперативната лъчетерапия и добави, че в България в момента има шест такива апарата, но от тях се използват само три. Причината е, че терапията не се поема от НЗОК и остава за сметка на лечебните заведения. Именно затова е необходимо да се осигури необходимото финансиране за интраоперативното лъчелечение на подходящите за него пациенти.

На пресконференцията присъства и председателят на Фондация „Една от 8“ Нана Гладуиш. Тя подкрепи исканията на медиците като каза, че „в днешно време е абсолютно недопустимо една жена да ляга на операционната маса и да не знае дали ще се събуди без  гърда или не, при положение, че е възможна предварителна диагностика“.

„Необходимо е да се разбере, че животът на жените с една гърда се промяна коренно. Ние се борим, за да запазим качеството си на живот“, допълни Нана Гладуиш.

По данни на Световната здравна организация всяка година в света се диагностицират около 1.38 млн. нови случая на рак на гърдата, а 458 000 умират от болестта. В България всяка година диагнозата се поставя на около 4000 жени, а около 1200 губят живота си. По данни на НЗОК за 2018 г. 4500 пациенти са новодиагностицирани и оперирани с рак на гърдата.