Благодарение на еволюцията, човешкият скелет е придобил голяма устойчивост на счупвания (фрактури). Екстремните натоварвания от травми, обаче, могат да създадат значителни напрежения и растежения в костната тъкан — достатъчно силни, за да предизвикат фрактури. За това какво се случва с костта след счупване разказва следващото видео в образователно-информационната поредица на Redmedia за човешкото тяло и социално заначими заболявания.
Когато една кост се счупи, между двете части се образува кръвен съсирек. В мястото на увредата се излъчват инфламаторни медиатори, които ангажират клетки, участващи в процеса на възстановяване. След възпалението около счупеното място започва да се образува съединителна тъкан, например хрущял. Тази тъкан създава мост между краищата на счупената кост. Образуват се нови кръвоносни съдове (ангиогенеза). Те заместват съдовете, загубени в резултат на фрактурата.
Клетки, свързани с тези нови съдове, участват в образуването на нова костна тъкан (остеогенеза). Остеобласти бързо образуват влакнеста структура (калус) между двете части на счупената кост. След като фрактурата е свързана с този мост и стабилизирана, остеокласти и остеобласти ремоделират влакнестия калус в нормална ламеларна кост и постепенно възстановяват типичната костна структура.
Екстремалните натоварвания могат да счупят всяка кост. Но патологични фрактури, дължащи се на скелетно застаряване и структурна деградация, могат да настъпят и при по-малки натоварвания. Вертебралният колапс често съпътства остеопорозата и се среща повече при жените.
Загубата на костна маса може да се ускори след началото на менопаузата и да отключи остеопороза. Тази загуба включва ранна и прогресираща деградация на трабекуларната кост, чийто метаболизъм е по-активен, както и прогресивна деградация на кортикалната кост.
Кортикалната кост съставлява 80% от скелетна маса. Загубата на кортикална костна маса, дължащата се основно на увеличена порьозност на кортикалното вещество, увеличава риска от фрактури.
Друга честа жертва на фрактури е хълбокът, който е съставен от кортикална и трабекуларна кост. Счита се, че кортикалната маса има по-голямо значение от трабекуларната за здравината на хълбочната кост.
Фрактурите на хълбока се свързват със сериозна заболеваемост и смъртност, както и със значителни разходи за здравеопазване.
Такива събития подчертават съществената роля на трабекуларните и кортикалните кости за предотвратяването на фрактури. Те също така показват колко е важно да водим начин на живот, спомагащ за изграждането на костната система и поддържането на нейната здравина.
Много важно е също така пациентите, особено по-възрастните, да познават персоналните рискове, увеличаващи опасността от счупвания, и да се съветват с медицински специалисти за начините, по които могат да сведат до минимум тези рискове.
Повече за това какво се случва с костта след счупване, ще научите от видеото ТУК.
* Видеото разполага със субтитри на български език, които могат да бъдат включени допълнително, в случай, че не тръгват автоматично.