Новини - България

Иновациите в здравеопазването носят ползи за пациентите и увеличават икономическата и социалната ефективност
Прочетена: 269 пъти

Баланс в системата на здравеопазването и бързо реализиране на ангажимента на политическите сили за въвеждане на електронно здравеопазване. Това бе основното послание от участниците в петия национален Бизнес Форум Фарма „Икономика на здравето – новите предизвикателства”. Събитието, организирано  от сп. „Мениджър“ в партньорство с Национална пациентска организация (НПО), се проведе вчера в гр. София.

 

Във форума представители на съсловни организации в здравеопазването, пациентски организации, представители на компании, лидери във фармацевтичната индустрия, се обединиха и около идеята, че здравеопазването трябва да се фокусира върху пациента и достъпа до качествено лечение. 

 

Форумът бе открит от д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО, който заяви, че  всички пациенти трябва да имат достъп до качествено здравеопазване и услуги. "Това е тяхно право. Важно е да изчислим какъв ще е ефектът от добри инвестиции в здравеопазването и да намерим начини да осигурим такива”, каза още той.

 

Проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране, бе категоричен, че пациентите в България имат бърз достъп до иновативни лекарства. „Предизвикателствата са големи, населението иска да се лекува с всичко съвременно и тук идва е ролята на лекарите да преценят дали това лечение е ефективно и изгодно за пациентите. В България никой не поставя разделителна линия между генерична и иновативна медицина. Мястото на лекарите е от изключително значение относно правилното използване на лечение, особено що се отнася до редките и онкологични заболявания”, обясни проф. Данчев.

 

Николай Хаджидончев, председател на УС на БГФармА и изпълнителен директор на „Актавис“ ЕАД заяви, че генеричната и иновативната индустрия не могат да дадат панацея в здравеопазването, а трябва да работят заедно, за да осигурят на българите достъпно лечение. „Предвид увеличението на разходите за здраве в глобален мащаб няма как да съществуват иновации без адекватна генерична политика. Спестените средства от генеричните лекарства отиват за разработка на иновативните терапии. Всяка система трябва да работи в полза на пациента. Не можем да избегнем бюджетирането, защото всички правим инвестиции в здравеопазването. Важно е обаче тези инвестиции да бъдат изразходвани правилно”, уточни той.

 

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), представи темата за ползите от инвестицията в иновативни лекарствени терапии. „Големите мултинационални компании поемат огромен риск, разработвайки хиляди молекули, като от тях до пациентите стигат само няколко. Затова и стойността на новите терапии е висока. България има сравнително добра прогенерична политика, но не бива да я използваме като мантра, която ще реши всички проблеми. Разработването на нов лекарствен продукт струва милиарди, значително по-скъпо от това да изстреляш сателит в космоса. Когато говорим за инвестиции, хората се сещат първо за технологичните фирми, но фармацевтичните компании са в топ 10 на инвестиращите в научно-изследователска и развойна дейност. Ако иновацията в другите сектори е на една ръка разстояние, то във фармацията резултатът се вижда по-трудно. Например новите терапии носят здравни ползи за пациентите и увеличават икономическата и социалната ефективност”, обобщи г-н Денев.

 

Д-р Светослав Ценов, кънтри мениджър на Astellas България, също отбеляза, че фокусът в здравеопазването трябва да е върху пациента. „Тенденцията за застаряване на населението ще продължава и в бъдеще. Лечението на един хронично болен пациент средно в Европа надхвърля 20% от брутния вътрешен продукт. Същевременно цената на иновациите расте, но също така е факт, че тази по-висока цена е свързана с по-добрия резултат. В онкологията например иновациите текат с бясна скорост. Вече използваме генна терапия и геномно секвениране – все неща, за които не бяхме чували доскоро. Затова когато става въпрос за пациенти, е добре да говорим за инвестиции, а не за разходи. За да оценим една иновация, са необходими 10-20 г. и чак тогава можем да отчетем резултата от парите, които сме инвестирали. Фарма индустрията не е само доставчик на лекарствена терапия, а се превръща в бизнес, който осигурява интегрирани решения”, каза д-р Ценов.

 

Според д-р Кирил Николчев, генерален мениджър на AbbVie, забавянето на приложението на иновациите у нас се дължи на липсата на комуникация. Трябва да сме солидарни, защото човек има най-голяма нужда от подкрепа, не когато е загубил пари, а когато е изтощен физически и емоционално от сериозно заболяване”, поясни д-р Николов.

 

Йерун Вайтес, управляващ директор за България на Sanofi, генерален мениджър на направление „Общи лекарства“ за регион Централна и Югоизточна Европа, координатор за 14 държави в Централна и Югоизточна Европа, даде за пример страни като Холандия и Белгия, където иновациите са приоритет не само на компаниите, но и на правителството. Населението на Земята расте и  ще достигне 10 млрд. през 2050 г. Продължителността на живота се увеличава, ако през 2000 г. средната продължителност в света е била 66 г., то  през 2050 ще бъде 76 г. Това означава, че все повече хора ще имат нужда от здравна грижа. Ако през 2017 г. хората, страдащи от хронични заболявания са били 400 млн., то през 2040 г. бройката ще нарасне до 600 млн. Важно е намерим нови начини за лечение на тези болести и да открием мултифункционални комбинирани терапии”, обясни той.





Коментари

януари 2021

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития