Хроничната обструктивна белодробна болест  (ХОББ) е сред най-разпространените хронични заболявания при хората над 45 години и една от водещите причини за смъртност. Въпреки това, болестта често остава неразпозната и хората приемат първоначалните симптоми (напр. т.нар. “пушаческа кашлица”) за нормални. Данните бяха представени на пресконференция в УМБАЛ „Александровска“ по повод Световен ден за борба с ХОББ - 16 ноември.

По данни на СЗО около 10% от населението на планетата страда от това заболяване. Европейската федерация за алергични и белодробни заболявания е установила, че от 200 000 до 300 000 души в Европа умират ежегодно в резултат на ХОББ. До 2020 г. се очаква ХОББ да бъде на трето място сред най-честите причини за смърт (след сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт) и петата по значимост след исхемична болест на сърцето, депресивните състояния, транспортните катастрофи и мозъчно-съдовите болести. Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението над 40-годишна възраст.

Симптомите на заболяването са наличието на хронична кашлица със или без отделяне на храчки, затруднено дишане при усилие или в покой, намален физически капацитет и лесна умора, влошено качество на живот. Диагнозата се потвърждава чрез функционално изследване на дишането (спирометрия).

Най-честите причини за развитие на ХОББ са тютюнопушенето и интензивното и продължително излагане на прахови замърсители. Някои химикали и замърсяването на околната среда повишават риска от развитие на заболяването или могат да влошат симптомите на пациентите с ХОББ.

Честотата на ХОББ варира между 5.6% и 10.7% от населението (при 20% от пушачите, които представляват 45-55% от населението).  Болестта се среща по-често при мъжете, но в бъдеще се смята, че повече жени ще бъдат изложени на риск от развитие на заболяването, поради нарастващия брой на жените-пушачи. ХОББ става все по-често срещана в развиващите се страни поради нарастващия брой на пушачите и излагането на вредни емисии, отделяни при използването на горива с органичен произход.   

Заболяването сериозно влошава качеството на живот на засегнатите. Умората, безсънието и задуха често ограничават физическата им активност и водят до ограничаване на ролята на тези пациенти в социалната и икономическата сфера на живота.

Проф. Даниела Петрова подчерта, че невъзможността от извършване на елементарни физически усилия в ежедневието обрича болните от ХОББ на самота и социална изолация и те често страдат от тревожност и депресия. Това обуславя нуждата от клиничен психолог и осигуряване на достъп на хората с ХОББ до квалифицирани специалисти, които да им помагат да преодоляват отчаянието и когнитивните промени в хода на болестта. Според нея са необходими съвместни усилия на всички институции на национално ниво за създаване на ефективна практика за реакция и последващи грижи от страна на психолог за тези болни.

За добрия контрол на болестта, специалистите осъзнават необходимостта от информираност на повече хора за същността на заболяването, наблюдението на болните и прилагането на медикаментозна терапия и адекватни грижи за болните с ХОББ. По време на пресконференцията бе представена и дейността около Националната информационна кампания „Дишам свободно“, която се организира по инициатива на Асоциацията на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ в партньорство с Българското дружество по белодробни болести, Фондация „Наука и здраве” и УМБАЛ „Александровска“.