Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Коментари -

Електронните пациентски досиета гарантират безопасността на пациента
Прочетена: 230 пъти

В седмицата на пациентската безопасност се обсъдиха много въпроси: споделиха се стряскащи данни за броя на нежеланите събития в лечебни заведения, дискутираха се причините за това, обсъдиха се някои методи за превенция на медицинските грешки, както и алтернативни на съдебните процеси методи за разрешаване на спорове.

 

Все по-често в България се коментира електронното здравеопазване като част от стратегията за подобряване на здравната ни система. Днес бих искала да обсъдя ползите от въвеждането на електронни пациентски досиета и тяхното приложение в практиката от гледна точка на повишаването на безопасността на пациента.

 

Бих искала да обърна внимание, че този проблем не е абстрактен и той не съществува само в САЩ, откъдето идват повечето притеснителни данни за броя на нежеланите събития, които се регистрират годишно. В последния доклад на Изпълнителна Агенция “Медицински одит” за 2016г., публикуван на електронната страница на Агенцията, се сочи, че “безопасността на медицинското обслужване е проблем”. Аз бих добавила, че причините за това са липсващата система за идентифициране на нежелани събития, тяхната класификация и регистрация, както и възможността за извършване на адекватен анализ.

 

Според данните на ИАМО 30% от установените пропуски са свързани с оказването на недостатъчна, несвоевременна и некачествена медицинска помощ.[1] В десет на сто от случаите, при които са констатирани нарушения, се установява, че те се отнасят до неправилно попълнена и изготвена медицинска документация.

 

Може ли въвеждането на електронни пациентски досиета да подобри качеството на оказваната медицинска помощ, както и да направи системата по-сигурна? Какви биха могли да са ползите от въвеждането им?

 

Електронните пациентски досиета позволяват на различни специалисти в лечебното заведение, които са ангажирани в лечебно-диагностичния процес, да нанасят необходимата информация за пациента в реално време: назначени изследвания, резултати от тях, разчитане на образни изследвания, консултации и други. Тези системи обикновено са интегрирани с алгоритмите за лечение на определени заболявания или могат да бъдат интегрирани с алгоритмите на клиничните пътеки, като така подсказват на лекаря какви изследвания да бъдат назначени и какви консултации да бъдат направени според въведената диагноза. В зависимост от съответните технологични решения, този тип електронни досиета “алармират” при отклонение от нормалното: при предписване на лекарства, пропускане на профилактичен преглед, неправилно попълване на документацията. Не на последно място, електронните досиета съхраняват информация за лечението на пациента за дълъг период и при различни изпълнителни на медицинска помощ, което позволява на лекарите, ангажирани с лечението, да получат достъп до тази информация в реално време.

 

Ползите от ЕПД са следните:

  • Намалява се риска от неправилно предаване или непредаване на информация, защото всички прегледи, назначения и резултати на пациента са интегрирани в самото досие и достъпни по всяко време за медицинския персонал, ангажиран с лечението; Така се осигурява своевременна и в пълен обем медицинска помощ.
  • Намалява се въздействието на субективни фактори: нечетлив почерк, загуба на част от хартиените документи, разсеяност; конфликтни ситуации;
  • Допускат се по-малко нежелани събития, свързани с приложение на лекарства, защото лесно могат да се правят изчисления на дозите. Тези системи имат интегрирани аларми, които сигнализират на лекаря, в случай че е налице взаимодействие между новото и вече предписаното лекарство или противопоказания за изписването му;
  • Намалява се рискът от неправилно попълнена документация. Практически не може да се пропусне попълването на определени части от досието, защото системата не допуска това. Към момента една голяма част от имуществените санкции и глобите за изпълнители на болнична помощ, които РЗОК налагат,  касаят пропуски като: липсващи реквизити на епикризи, липсващи подписи на определени места, липсващи отбелязвания на придужаващи заболявания или непопълнени декларации.
  • Информацията е защитена от нерегламентиран достъп, защото лесно може да се проследи кой е имал достъп до нея, както и кога и кого са нанасяни промени. Това от особена важност, предвид обстоятелството, че Законът за защита на личните данни определя здравната информация като чувствителна.

 

Разбира се, съществуват и някои рискове при въвеждане на електронните досиета:

  • Стойността на инвестицията, която всеки изпълнител на медицинска помощ ще трябва да направи, включва обучение на персонала, като трябва да се предвидят всички технологични рискове от въвеждането им: сривове в системата, проблеми със сигурността, първоначални затруднения сред персонала и допускане на грешки.
  • В САЩ се коментира едно явление, наречено “alarm fatigue”. Това са всички случаи, при които персоналът започва да не обръща внимание на алармите на системата, защото в повечето случаи те са били неоснователни. Регистрирани са пропуски и допуснати грешки, в следствие на пренебрегването на подобни аларми.
  • Специалистът по пациентска безопасност Ник Арги споделя, че с новите технологии заменяме лошият почерк с дебели пръсти, т.е възможни са пропуски, които понякога се допускат с едно погрешно натискане на бутон и кликване с мишката. Ето защо той препоръчва въвеждането на електронни пациентски досиета да е внимателно съобразено със средата на работа, работния процес и човешкия фактор.

 

Наред с всички ползи и въпреки някои недостатъци, могат да се посочат и други връзки между ЕПД и безопасността на пациента. Така например Институтът за развитие на здравеопазването (IHI) препоръчва използването на инструменти, които правят електронните пациентски досиета още по-полезни. Това са така наречените “Trigger Tools”, които позволяват ретроспективен анализ на пациентските досиета и откриване на определени сигнали в тях, които биха могли да се свържат с допуснати медицински грешки.

 

Например при анализ на ЕПД на произволен принцип, може да се търсят тези пациенти, които са приемали антибиотик по време на хоспитализацията им или им е била назначена антибиограма. Това от своя страна може да е знак за налична вътреболнична инфекция, която не е била докладвана и регистрирана своевременно. Тези инструменти помагат да се подобри процеса на регистрация и анализ на медицинските грешки, което пряко се отразява върху безопасността на пациента.

 

Не на последно място, електронните пациентски досиета създават условия за преодоляване на фрагментирата медицинска помощ между отделни изпълнители. В зависимост от конкретните технологични решения, информацията в тях може да е достъпна за всички лекари, ангажирани с лечението на даден пациент и неговия път: от общопрактикуващия лекар до болницата. Това ще спести изготвянето на епикризи и ще създаде възможност за пълноценен обмен на информация.

 

Едно от последните проучвания за връзката между ЕПД и пациентската безопасност установява, че въвеждането им в САЩ е редуцирало предотвратимите нежелани събития с 19%, а нежеланите събития, свързани с приема на лекарства с 24%, което, според изследователите, е спестило около 4 милиарда долара годишно.[2]

 

Разбира се, електронните пациентски досиета не представляват “универсалното лекарство” срещу проблема за пациентската безопасност. Например, въвеждането на невярна информация с цел да се изпълнят изискванията на клиничните пътеки, не може да бъде предотвратено чрез простото премахване на хартията. Тези “недъзи” обаче са предмет на други анализи и реформи.

 

Данните, които учени от САЩ споделят за броя не медицинските грешки и тези, обявени  в доклада на Изпълнителна агенция “Медицински одит”, макар и различни по съдържание, имат едно общо послание: необходимо е да се положат много усилия за подобряване на безопасността в лечебните заведения. Тази безопасност не е само за пациентите, тя е и за лекарите, медицинските сестри, акушерките и всички, които работят в системата на здравеопазването. Защото грешки се допускат в лоши системи, а не от лоши хора.

 

Мария ШАРКОВА

специалист по медицинско право

 

-----------------------------------------------

[1] Споделям тезата, че качествената медицинска помощ включва в себе си своевременното й оказване, както и оказването и в достатъчен обем. Вж. http://www.vas.bg/files/Advokatski_pregled_12_2016/Pages_from_Adv12_2016-4.pdf

[2] Saving Patient Ryan—Can Advanced Electronic Medical Records Make Patient Care Safer?, By Muhammad Zia Hydari and Rahul Telang and William M. Marella∗ .





Коментари