Никой в държавата не се ангажира с подготовката за бъдеща трансплантация на пациентите с хронично бъбречно заболяване, като ги включва в листата на чакащите за присаждане на нов орган. За това алармира председателят на Българското дружество по нефрология и ръководител на Клиниката по нефрология и трансплантация в болница "Александровска" проф. Емил Паскалев.
Става дума за целия набор от прегледи, изследвания и консултации с редица специалисти, без които не може да се прецени дали даден пациент е подходящ за трансплантация на бъбрек. В момента у нас няма система, която да поема болните още при първите признаци на хроничното заболяване. В резултат по-голямата част от тях поддържат живота си с хемодиализа пред алтернативата да бъдат навреме подготвени за трансплантация.
"В листата на чакащите за бъбречни трансплантации трябва да има поне 4-5 хил. души, а в момента са 950 или под една пета от реалния си брой. Но никой няма ангажимента да насочва пациентите към листата, независимо от факта, че бъбречната трансплантация е от 3 до 5 пъти по-евтина от която и да е хемодиализа", обобщи ситуацията проф. Паскалев.
Според актуалните данни бъбречноболните на диализа у нас са 3 700, а трансплантираните са само 550. Междувременно около 4 000 са диспансеризираните пациенти заради усложнения на хроничното бъбречно заболяване, а други 20-30 хиляди се проследяват в нефрологичните кабинети в страната (като всички са на издръжка на здравната каса). За сравнение, около 58% от трансплантираните в България преживяват до 10 години след операцията, водят пълноценен начин на живот, могат да ходят на работа и дори да раждат здрави деца, допълват експертите.
Проблемът е, че процесът по подготовката на пациентите за включване в листата на чакащите за бъбречна трансплантация изисква ангажимента на повече от един лекар и лаборатория. Пациентите трябва да минат през консултации с кардиолог, гастроентеролог и уролог (а за жените - гинеколог), да проверят очните си дъна при офталмолог, да направят Ro-графия на бял дроб и сърце, фиброгастроскопия, ЕКГ, ехография на коремни органи и няколко вида изследвания на кръв и урина.
"При добра организация подготовката на пациента може да отнеме не повече от седмица. Изследванията не са сложни, но никоя клиника не може да поеме целия процес. Освен това в отделенията се приемат хора с показания за лечение, а тези с показания за трансплантация не отговарят на формулировките в нормативната уредба", коментира проф. Паскалев.
По думите му много често това дава правни основания на болниците да отказват изследвания на пациентите, а личните лекари да не дават нужните направления за консултации при специалист. В резултат на пациентите се налага сами да поемат разходите, които в различните случаи могат да достигнат и 500-600 лева.
За да не се стига до там, експертите настояват подготовката за бъбречни трансплантации да започва възможно най-рано, още преди пациентите да са стигнали до диализа, като се следят нивата на креатинин в кръвта. Според тях процесът трябва да стартира при нива от 350-400 мкмол/л, защото над тях се счита, че пациентът влиза в критично състояние. Ако правилото се спазва, тоав ще облекчи значително и спешните центрове в страната, където потокът от болни с усложнения от хронични бъбречни заболявания непрекъснато расте.
"Трансплантация, направена преди диализа, е качествено по-добра. Ние имаме много трансплантирани, които не са били на диализа, и те се чувстват много по-добре", категоричен е проф. Паскалев.
За да се регулира процесът, Българското дружество по нефрология започва първия в страната обучителен проект за лекарите в диализните центрове. Медиците ще бъде обучавани по отношение на бъбречните трансплантации, предимствата за пациентите, противопоказаните за трансплантация здравословни състояния, информирането на пациентите за възможността да бъдат трансплантирани и къде да търсят помощ.
