Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) излезе със становище относно приложимостта на Наредба 18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към  софтуерите  за  управлението  им  и  изисквания  към  лицата,  които  извършват продажби чрез електронен магазин. Становището им е изпратено до министър-председателя,  министъра на финансите, министъра на здравеопазването, председателя на парламентарната комисия по здравеопазването и членовете на комисията, омбудсмана, изпълнителния директорна Националната агенция по приходите, управителя на НЗОК и председателя на Български лекарски съюз.

Публикуваме пълния текст на становището на джипитата:

Уважаеми дами и господа,

НСОПЛБ оценява положително инициативата на НАП и МФ за ограничаване на сивата  икономика  иувеличаване  на  бюджетните  приходи  чрез  подобряване  на възможностите за фискален контрол.

От друга страна, считаме че разпоредбите на Наредба Н-18 многократно превишават целите на фискалния контрол и в системата на здравеопазването могат да засегнат здравето,  правата  и  интересите  на  българските  граждани,  гарантирани  им  от европейското и българското законодателство.

В тази връзка изразяваме нашето безпокойство за поставянето под един знаменател на чисто търговските  обекти  и  лечебните  заведения,  в  частност  тези  за  първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП).

Интерпретацията на медицинския софтуер като СУПТО, извършена от НАП на среща с представители на УС на БЛС на 4 март 2019 г., считаме за неправилна. 

Медицинският  софтуер  се  използва  за  формиране на  здравно  досие  (запис),  което съдържа подробна и всеобхватна информация за здравното състояние на човека. Кога и какви медицински услуги е ползвал (преглед, пролежаване в болници, резултати от изследвания, ползвано лечение, причина за смърт и др.).

За нас е неприемливо, здравното досие да бъде приравнявано със складова наличност или друг софтуер за управление на търговски процеси, както и лекарските ни кабинети да бъдат приравнявани на търговски обекти.

Основните ни мотиви са следните:

Защита на лекарската тайна и чувствителна здравна информация

• Третирането на медицинския софтуер като СУПТО по смисъла на ЗДДС и Наредба-18 ще доведе до следните несъвместими с лекарската дейност последствия:
• Нарушават се лекарската тайна, както и изискванията за достъп, обработка и съхранениена„чувствителнаинформация“съгласноРегламент2016/679за защита на личните данни (GDPR) и българския ЗЗЛД.
• Разширява се кръгът от хора и институции, извън медицинските специалисти и пациентите, които ще имат информация за здравната история на българските граждани.
• Здравеопазването е част от националната сигурност на България. Разширяването на кръга лица с достъп до чувствителна здравна информация, особено такава, отнасящаседопубличнииобществениличности,държавнислужители,аи всички нас, създава риск и за националната ни сигурност и в частност социалната стабилност в обществото.

Категорични сме, че за НАП не е необходимо да има достъп до чувствителна здравна информация, за да може да осъществява функциите си по фискален контрол, особено при липса на законово уредени гаранции, отговорност и процедури за сигурността на тази информация, а и за защита правата на пациентите.

Невъзможност  за  предоставяне  на  медицински  услуги  и  лечение,  поради технически неизправности, свързани със СУПТО или фискалните устройства

При третирането му като СУПТО, спрямо медицинския софтуер ще се прилагат всички разпоредби на Наредба Н-18, включително и за блокиране на приравнения със СУПТО медицински софтуер.

Блокирането на СУПТО в един търговски обект защитава интересите на фиска, но по никакъв  начин  не  застрашава  здравето  на  гражданите,  докато  блокирането  на медицинския софтуер блокира дейността по всяка една грижа за здравето и живота на хората.

Към датата на това становище, няма създаден работещ механизъм за използване на лекарския  софтуер  в  авариен  режим.  Това  би  довело  до  невъзможност  за предоставянето на медицинска помощ и навременно лечение на българското население, особено на места, които са трудно достъпни, или в случаите когато един лекар обслужва повече от едно населено място.

Несъвместимост на СУПТО с медицинския софтуер

Наредба  Н-18  не  взема  предвид  спецификите  на  организацията  и  софтуерното осигуряване на медицинските дейности:

• Изискванията на Наредба № 18 са неприложими спрямо груповите практики на лекари с едно фискално устройство, независимо от ползвания софтуер.
• Изискванията за Наредбата са неприложими и спрямо индивидуални практики с еднофискалноустройство,прикоитоединисъщимедицинскисофтуер, предназначен за практиката,се ползва от повече от един лекар.
• Прилагането на Наредба Н-18 ще доведе и до невъзможност за заместване на лекари поради изискванията за използване на конкретно СУПТО сконкретно фискално устройство в конкретен търговски обект.

Нашата позиция

Считаме, че медицинският софтуер не следва да се третира като СУПТО и спрямо него да се прилагат изискванията на Наредба № 18 в сегашните им вид и формулировка.

В случай, че изложените по-горе проблеми, произтичащи от прилагането на Наредба № 18 спрямо медицинската дейност, не бъдат взети предвид, Националната aгенция за приходите  и  Министерство  на  финансите  следва  да  поемат цялата  отговорност  за всички неблагоприятни последствия за българските граждани.

За УС и НС на НСОПЛБ:

Доц. д-р Любомир Киров, дм

(Председател на НСОПЛБ)