„Сипометрията е златен стандарт в оценката и диагностицирането на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) и е от ключово значение както са апаратът за кръвно при хипертонията и ЕКГ при оценка на сърдечната функция.”
Това каза доц. д-р Николай Янев - специалист по “Белодробни болести“ и интервенционална пулмология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. София, по време на събитие, посветено на заболяването. То се организира от АстраЗенека България по повод Световния ден за борба със заболяването – 20 ноември, който тази година се отбелязва от Глобалната инициатива за ХОББ (GOLD) под надслов „Know your lung function” / „Разбери повече за белодробната функция“. Темата тази година има за цел да подчертае колко е важно измерването на белодробната функция, чрез спирометрия.
ХОББ е белодробно заболяване, което причинява ограничения на въздушния поток и проблеми свързани с дишането. Най-често срещаните ранни симптоми на заболяването са задух, кашлица с или без храчки, хрипове или стягане в гръдния кош, умора, повтарящи се белодробни инфекции като остър бронхит или пневмония.
“Преобладаващо е разбирането, че в много случаи болестта остава недиагностицирана. Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението над 40-годишна възраст. Причината за това е масовото разпространение на тютюнопушенето в България”, каза доц. Янев като се позова на данни от Министерството на здравеопазването.
„Около 75% от всички случаи на ХОББ се развиват при хора с история на тютюнопушене, но използването на други тютюневи изделия като електронни цигари и пури също повишава риска от развитие на болестта“, добави той.
Други рискови фактори са замърсяването на въздуха и продължителното излагане на прахови частици, азотни диоксиди, химикали, прах, пари и др.
Болестта е хронична, но съвременната медицина позволява тя да се контролира и да се забави прогресията. За целта се използват различни терапии – бронходилататори, противовъзпалителни, комбинирани лекарствени продукти както и антибиотици в определени случаи.
Обострянето на заболяването (влошаването на респираторните симптоми - т.нар екзацербация) е отличителен белег на ХОББ, което води до ускорена загуба на белодробна функция. Най-голямо понижение на белодробната функция се наблюдава при пациенти с лека тежест на ХОББ след тежко влошаване, което води до прием в болница.
Пациентите с ХОББ трябва да се придържат към назначеното лечение и да получат всички препоръчителни ваксини в съответствие с националните препоръки, тъй като тяхното приложение намалява респираторните инфекции и екзацербациите.
В световен мащаб пациентите с ХОББ са около 380 млн. души, а през 2020 г. заболяването е третата водеща причина за смърт. Само през 2019 г. са регистрирани около 3,2 млн. смъртни случая вследствие на болестта. Според статистика на Световната здравна организация от 2019 г., заболяването е на четвърто място сред водещите причини за смърт у нас. По данни на НЗОК за 2023 г. диагностицираните пациенти с ХОББ в България са 90 619 души.
Заболяването оказва сериозна тежест върху здравните системи. То е причина за 56% от разходите за респираторни заболявания в страните-членки на Европейския съюз.
