В края на миналата седмица доц. Михаил Околийски от Българския национален офис на Световната здравна организация (СЗО) представи темата за предстоящото включване на игровото разстройство (gaming disorder) в Международната класификация на болестите на СЗО - 11-та ревизия в специална презентация в рамките на дискусията "Психиатричната помощ в Република България", която се проведе в столицата през уикенда като част от програмата на научната конференция "Травмата - биологични, психологически и социални аспекти". Тя бе организирана от Сдружение "Колегиум "Частна психиатрия" и Националния център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА). Това бе повод Redmedia да покани експерта по психично здраве за интервю по въпроси, свързани с диагностицирането на игровото разстройство, неговите особености и подходите за превенция. Ето отговорите на доц. Михаил Околийски.
Д-р Околийски, вече е известно, че съвсем наскоро игровото разстройство ще бъде включено в класификацията на болестите на Световната здравна организация (СЗО) и по-точно в нейната 11-та ревизия. Кое наложи тази промяна? Моля накратко да представите аргументите на експертите.
- Диагностичната категория "разстройство, свързано с офлайн и онлайн игри" (Gaming disorder) е включена в проекта на 11-ото издание на Международната класификация на болестите (ICD-11), което ще бъде публикувано през юни 2018 г.
Използването на интернет, компютри, смартфони и други електронни устройства се е увеличило драстично през последните десетилетия, отчитат експертите. Въпреки че увеличението е свързано с ясни ползи за потребителите в множество области от техния живот, отрицателните последици за здравето от прекомерната употреба също са документирани. В редица страни проблемът се е превърнал в сериозно опасение за общественото здраве, особено по отношение на "електронните" и/или "видео-игрите".
В академичната преса и клиничната практика в продължение на много години се съобщава за клинични случаи на поведение на игра, водещо до стрес или значително нарушение на функционирането. През 2013 г. "Интернет игрално разстройство" бе включено в класификацията на психическите и поведенческите разстройства на Американската психиатрична асоциация (DSM-5) като условие за по-нататъшно изучаване.
Поради тези причини през 2014 г. СЗО започна дейности. във връзка с общественото здравеопазване, свързани с прекомерното използване на интернет, компютри, смартфони и подобни електронни устройства, в отговор на загрижеността, изразена от професионалните групи, центрове за сътрудничество със СЗО, академичните среди и клиницистите за свързаните с тях последици за здравето. Оттогава СЗО проведе технически консултации относно клиничните и обществените здравни последици от пристрастяващото поведение, включително "дигиталните" игри или "видеоигрите". В резултат на това, игровото разстройство с неговите онлайн и офлайн варианти е включено в проекта на МКБ-11 като клинично разпознаваем и клинично значим синдром, когато моделът на поведение на игрите е с такава природа и интензивност, че причинява страдание или значително увреждане на личното, семейното, социалното, образователното или професионалното функциониране.
Кои са симптомите, характерни за това разстройство?
- Първо ще отбележа, че МКБ 11 съдържа кодове за заболяванията, заедно с техните признаци и симптоми, и се използва от лекари и изследователи за проследяване и диагностициране на заболявания. Патологичното поведение при практикуването на видео игри офлайн или онлайн трябва да бъде доказано за период от най-малко 12 месеца, за да се определи диагнозата, но периодът може да бъде съкратен, "ако симптомите са тежки". Симптомите на пристрастеност към видеоигри най-често се изразяват в загуба или нарушаване на контрола за собственото игрово поведение (честота, интензивност, продължителност на сесията). Също така компютърната игра започва да има все по-голям приоритет за пациента и въпреки негативните последствия от игровите сесии, играчът не ги спира, а дори ги удължава. Тези симптоми не трябва да остават незабелязани.
Същевременно опасенията за здравето, свързани с поведението по време на практикуване на игрите не се ограничават единствео до игровото разстройството, но включват и други аспекти на физическото здраве - например недостатъчна физическа активност, проблеми със зрението или слуха, мускулно-скелетни проблеми, наранявания, и на психичното здраве и психосоциалното функциониране – като лишаване от сън, агресивно поведение, депресия и самоубийствено поведение.
По какво се отличава игровото разстройство от хазартната зависимост?
- Игровото разстройство с неговите онлайн и офлайн варианти е включено в проекта на МКБ-11 като клинично разпознаваем и клинично значим синдром, когато моделът на поведение на игрите е с такава природа и интензивност, че причинява страдание или значително увреждане на личното, семейното, социалното, образователното или професионалното функциониране.
В проектоплана за ICD-11 разделът с нарушения, дължащи се на пристрастяване към поведението, включва две специфични диагностични единици: разстройство на хазарта, което в дългосрочен план е в МКБ (като "патологичен хазарт") и игрално разстройство, онлайн и офлайн. Има нарастващи и добре документирани доказателства за клиничното значение на тези състояния и за нарастващото търсене на лечение в различни части на света.
Каква е неговата честота?
- Разпространението на хазартното разстройство в популациите варира от по-малко от един до няколко процента от общото възрастово население. Игровото разстройство е сравнително нова концепция и епидемиологичните данни на ниво население все още не са генерирани.
Първите случаи на зависимост от компютърни игри са документирани през 1983 година, но научното изследване на проблема започва в средата на деветдесетте години (Fisher 1994; Griffiths & Dancaster 1995; Griffiths & Hunt 1998). Едно от най-задълбочените и актуални изследвания на проблема е от 2007 година и е проведено от Дъглас Джентайл (Gentile 2008), професор по психология в Университета Айова (Iowa State University, САЩ). Той провежда национално изследване на 1178 американци на възраст 8-18 години и доказва, че съществуват патологични модели на зависимост от видео игри. Резултатите от неговото изследване показват, че 1 на 10 играещи (8.5% от изследваните деца и юноши) са патологични играчи, което според критерия за патологична хазартна зависимост DSM IV, който Джентайл използва в своето изследване, се отразява негативно върху семейството, училището и ежедневните дейности.
В България също има научен интерес към този феномен. Проведено е изследване, в резултат на което е създаден въпросник за оценка на нагласите на юношите към компютърните игри, който според авторите му може също така да спомогне за разкриване водещите в това отношение предпоставки (Божинова и Цанов,2009 г.).
Фактът, че разстройството ще бъде включено в класификацията на СЗО до какви последици ще доведе за националните здравни системи?
- Специализирани програми за лечение както на хазартна зависимост, така и на игрова зависимост в България все още не са разкрити, но съществуват възможности за психологично консултиране и лечение в програмите за психо-социална рехабилитация (рехабилитационни програми). Програмите за психо-социална рехабилитация би трябвало да бъдат създадени както към специализираните институции като Националния център по наркомании, така и да бъдат заложени при обучението на общопрактикуващи лекари, психолози, социални работници и други релевантни професии.
Като специалист, който дълги години работи в сферата на психичното здраве, моля да посочите защо е важно в училищата да бъде въведен предмет, в рамките на който децата да бъдат запознавани с опасностите, които крият нездравословните навици, в това число дългото време, прекарано в игри или пред компютъра. Докъде стигна тази идея, има ли разбиране от страна на институциите?
- Актуалността на темата за зависимостта на децата и юношите от компютърни и видео игри предпоставя необходимостта от артикулирането на проблема по адекватен начин, за да се обърне внимание към различните аспекти на този проблем. По-задълбоченият анализ на тази зависимост трябва да помогне на системата на образованието и на родителите за намирането на адекватен подход към младите хора в риск, както и за разработването на адекватни превантивни и лечебни програми. Програми за системно здравно образование в българското училище все още липсват, въпреки усилията както на СЗО, така и на всички български партньори и развиването както на зависимо поведение, така и практикуването на поведения с редица здравни рискове поставя, българските млади хора в много неизгодна стартова позиция в живота в сравнение с европейските им връстници.
Невена ПОПОВА