Директорът на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев пред Redmedia за равносметката, с която браншът ще изпрати отиващата си 2016 г., и последната скандална промяна в здравеопазването - електронните търгове за лекарства.

Г-н Денев, с какво фармацевтичната индустрия ще запомни 2016 г. след всички промени, които се случиха в сектора?

- Изминалата 2016 г. беше много динамична, трудна и противоречива за фармасектора. От една страна се случиха доста промени, от друга – имаше редица планове и намерения, някои от които бяха отменени или отложени, а други дори не видяха бял свят. Като цяло секторът беше белязан с несигурност.

Нищо положително ли не се случи все пак?

- Фармацевтичната индустрия тази година ще възстанови на Националната здравноосигерителна каса (НЗОК) средства в размер на близо 90 млн. лв., които касата е платила за лекарствени продукти. Това е прецедент в здравеопазването. Миналата година сумата беше 45 млн. лева. От една страна пациентите не се лишават от лечение, а от друга - разходите на НЗОК за лекарства се облекчават. Мисля, че това е положителна промяна от гледна точка на пациентите и много ярък пример за сътрудничеството между индустрията, здравното министерство и здравната каса.

Защо тогава в края на 2016-а се оказа, че НЗОК отново няма пари за лекарства?

- Още в началото на годината беше ясно, че бюджетът на касата за медикаменти ще бъде недостатъчен, тъй като беше с близо 100 млн. лв. под реалните миналогодишни разходи. Към края на тази година виждаме, че около една-трета от резерва на касата вече е преразпределен за лекарства, което помогна този проблем до някъде да се реши. Но въпреки това пак ще има дължими през 2016-а плащания, които ще се прехвърлят за следващата година. И през 2017-а бюджетът отново е под реалните нужди на населението от лечение и това за съжаление е повтаряща се порочна практика.

Оценката на здравните технологии (ОЗТ), която се въведе в началото на 2016-а, не помогна ли за по-добро планиране на разходите за лекарства?

- Задачата на тази процедура е да информира както властите, така и обществото относно решенията за поемане на нови лекарствени терапии с публични средства. Като цяло ние смятаме, че това е стъпка в правилната посока – обществото и властите трябва да са сигурни, че заплащат лекарствени продукти, които са нужни на българските пациенти. От друга страна обаче трябва да отбележим, че в резултат на тази нова регулация достъпът на нови лекарствени технологии до българския пазар значително спадна. Тази година положителна оценка на здравните технологии, т.е. препоръка за реимбурсация, са получи едва 10 от над 20 заявления. Наистина се надяваме, че става въпрос за експертна оценка, а не за административен и политически опит за намаляване на разходи за лекарства, тъй като водещи би трябвало да са здравните потребности на населението, а не бюджетните съображения.

В този контекст каква роля играят ежегодните преговори за отстъпки между индустрията и ръководството на здравната каса?

- НЗОК проведе изключително тежки и сериозни преговори с компаниите за всички нови молекули, чието включване в реимбурсация предстои. Въпреки политическата несигурност, касата изпълни ангажимента си и приключи преговорите за повечето от молекулите. Сключените договори определят индивидуални финансови отстъпки, които са допълнителни към тези 10% върху оборота, дължими за всички продукти, които са сами в група, както и правила за реимбурсация за период от 3 години. От една страна е добре, че пациентите ще получат достъп при максимално изгодни за държавата условия, от друга страна обаче се надяваме, че начина, по който НЗОК приключи преговорите, не е твърде рестриктивен и няма да доведе до ограничаване на достъпа до лечение на пациенти, които наистина имат нужда  него. Ефектът от всичко това ще бъде видим през 2017-а.

ARPharM реагира досто остро на предстоящото стартиране на централизираните търгове за лекарва в болниците. Какви ефекти очаквате върху публичните разходи за медикаменти? 

- Много надежди се възлагат на електронните търгове за лекарства в болниците, но за да се получи търсеният ефект, сегашната процедура трябва да се отложи и преработи. Явно в бързината да се започне процеса преди новото правителство, много тежки пропуски са останали. Ако процедурата продължи на базата на сега публикуваната документация, проблемите само ще се задълбочат.

Какво очаква индустрията от новата 2017 година?

- Всеки добре запознат със сектора трябва да очаква, че разходите за лекарства на НЗОК ще продължат да нарастват. Това е тенденция, която се наблюдава в цяла Европа и цял свят. Дължи се както на застаряването на населението и повишаването на заболеваемостта, така и на успехите на съвременната медицина и фармация. Новите терапии позволяват на лекарите да контролират състоянието на своите пациенти по по-добър начин. Това увеличава качеството на живот и преживяемостта, но също така и разходите, защото хората, които имат нужда от лечение, стават повече.

А какво очаквате от следващия министър на здравеопазването?

- От новия екип на Министерството на здравеопазването очакваме разбиране за обективните тенденции в сектора, защото отричането им би означавало предприемането на мерки, които ще ограничат достъпа на българските пациенти до лечение. А това в крайна сметка ще се отрази на техния джоб, защото ще трябва сами да си заплащат лечението.

Освен това очакваме сътурдничество и диалог, но в истинския им смисъл. Ако трябва да бъдем максимално обективни, ние имахме много добър диалог с министерството – чести срещи, конструктивни дискусии, но от друга страна на всеки два месеца се случваше нещо, което беше пълна изненада за всички в сектора. Разбира се, политическите решения и отговорността за тях е на Министерството на здравеопазването, но един диалог, в който всички заинтересовани страни могат да споделят своите съображения от една нова мярка дава възможност за по-добра оценка на ефекта от нейното въвеждане – нещо, което куцаше на досегашния екип. Диалог, сътрудничество и предвидимост означава избягване на изненади.

Слава АНАЧКОВА