Всяка година на 9 февруари светът отбелязва Международния ден на зъболекарите. На същата дата Сдружението на българските зъболекари у нас връчва приза „Зъболекар на година”, като през 2017-а това ще се случи за 20-ти пореден път. Името на победителя ще стане ясно на официална церемония тази събота, а в началото на следващата седмица сдружението по традиция ще представи своята визия за промени в държавната политика по отношение на оралното здраве на пацентите.

Как изглежда секторът понастоящем и какви проблеми му предстои да преодолее, за да се фокусира върху пациентите, сподели пред Redmedia бившият председател на сдружението (с мандат 2011-2015 г.), а понастоящем негов член, д-р Венцислав Стоев.  

Д-р Стоев, трудно ли се избира „Зъболекар на годината”?

- Има специфични критерии за оценка, които са част от цяла система за информация и квалификация на зъболекарите – Системата „Сикс” (от английски, шест – бел. ред.). Всеки кандидат събира точки въз основа на това какви курсове е посещавал, какви квалификации има, какво е участието му в сдружението, какви лекции и курсове е водил. Накрая Общото събрание на сдружението гласува и на принципа на консенсуса наградата се връчва на най-добрия.

По какъв начин обаче пациентите могат да разпознаят истинския специалист?

- Предлагам пациентите да вярват още на първото си впечатление. Важно е каквое поведението на зъболекаря, когато ги посреща – вниманието, което им обръща, вида на клиниката му, грижите на персонала. Разбира се, професионализмът е на първо място, затова е важно да наблюдават дали зъболекарят полага грижи за тях само по време на лечението или се грижи за профилактиката на зъбите им и след това. Така ще си проличи дали ги възприема като хора, нуждаещи се от неговата помощ, или само като „шести долу вдясно”. На зъболекарски жаргон, това означава „ходещ банкомат” или „касичка за пари”.

Стоматологията е една от малкото професии, които почти нямат взаимоотношения с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и не получават подкрепа от държавата, но въпреки това успява да спечели купища доволни пациенти, въпреки сравнително високите цени. На какво се дължи този феномен?

- В България няма държавна политика по отношение на оралното здраве. Държавата е забравила за проблемите със зъбите на пациентите. И това, което се дава от здравната каса – 140 млн. лв. на година, се равнява на два километра магистрала. Тези 140 млн. лв., разпределени на 7 000 000 българи, осигуряват около 20 лв. годишно на човек и покриват един много малък обем дейности при огромна заболеваемост на населението. Над 95% от българиге имат болни зъби. При липса на профилактика в детска възраст де факто цялото население има нужда от лечение. И заплащаните от здравната каса услуги са една огромна лъжа, бих го нарекал дори популизъм, защото се създава впечатление за държавна политика, касаеща оралното здраве, каквато всъщност не съществува.

Каква трябва да е тази адекватна държавна политика?

- Проблемът е, че в момента касата няма собствена политика в тази сфера, а и в Министерството на здравеопазването няма човек, който да се занимава с денталното здраве. И макар че в момента служебният министър на здравеопазването е зъболекар, той има да се справя с твърде много проблеми, за да може веднага да реши тези на денталната медицина. Но пък той предложи нещо, което все пак ще реши един малък проблеми – безплатна протеза, финансирана от здравната каса, за възрастните хора, които нямат зъби. Нещо, което много отдавна настояваме да стане, но беше забравено.

Имате ли конкретни предложения към здравното министерство за създаване на единна политика?

- Нашето сдружение предлага модел на реформа, в който да се включи основно профилактиката и да се поеме лечението на децата до 18 г., за да се гарантира здравето на нацията през следващите години. Без такава държавна политика, хората ще продължават да си мислят, че със здравните си вноски си осигуряват някакво орално здраве, но всъщност няма да е така. Затова настояваме този модел на реформа да се запише в Закон за оралното здраве. Своите конкретни предложения по него ще представим на специална пресконференция следващата седмица, веднага след връчването на наградата „Зъболекар на годината”.   

Изчислявали ли сте какви средства ще са нужни на държавата, за да осигури безплатната профилактика и лечение на всички деца до 18-годишна възраст?

- За адекватна помощ ще са необходими минимум четири пъти повече средства, отколкото се осигуряват сега. Но това е политиката, която са възприели повечето страни от цивилизования свят, защото безплатната профилактика на подрастващите многократно свива разходите за лечение на оралните заболявания в зряла възраст. Не случайно още преди 20 г. Световната здравна организация препоръча парите за стоматология да представляват 10% от тези за здравеопазване. В България те нямат и 4% в момента.

Освен това, самото остойностяване на услугата у нас е голяма грешка. В тези 20 лв., които се дават за една пломба, не влизат дори материалите, а какво остава за труда, квалификацията и всичко останало на зъболекарите. Истината е, че лечението чрез касата до голяма степен деградира професията, деквалифицира зъболекарите и осигурява некачествено лечение на пациентите.

Слава АНАЧКОВА